Деница Атанасова-Гергова представи експозицията „В ателието с Пикасо“

Деница Атанасова-Гергова и изкуствоведите Диляна Колева и Цветелина Анастасова представиха изложбата „В ателието с Пикасо“ на медийно събитие в Галерията за модерно изкуство. Експозицията може да бъде видяна от 28 юни до 15 август на „Оборище“ 10. Артистичният чар на ателието, срещата между модела и художника, произведение с „две лица“ показват интересен поглед към творчеството на най-влиятелната личност в изкуството на ХХ век -  Пикасо.
„В ателието с Пикасо“ събира графики, създадени през годините, в които неуморният каталунски артист рисува в „Ла Калифорни“ – семейна вила на Лазурния бряг в Кан. Творбите пренасят зрителя в атмосферата и артистичния чар на ателието, и разкриват тайнството на срещата между модела и художника.

Наименованието на изложбата е вдъхновено от две водещи серии от творби: „Калифорнийският скицник“ и „В ателието с Пикасо“.

В рисунките на Пикасо от 1914 до 1956 година често присъстват сценографичните постановки на моделa, ателието и натюрморта. Художникът се обръща многократно към тези теми през годините както в живописните си работи, така и в колажите си.

Вдъхновен от артистичния чар на собственото си ателие, през есента на 1955г. Пикасо започва мащабна серия от рисунки и платна под названието “ателиетата”. В рисунките присъстват множество разпознаваеми интериорни детайли от характерния за региона стил.

Сред интересните акценти в експозицията, също свързан с ателието и неговите елементи, е и монументалният натюрморт „Мандолина и Китара“ (1924г.), изпълнен с литографска техника от художника. Вълнообразните линии, декоративни шарки и широките хроматични елементи в тази творба предвещават появата на еволюиращия чувствен, биоморфен стил в изкуството на Пикасо, в който скоро ще отзнаменува появата на новата си любовница Мари-Терез Валтер. Живописното платно на този известен сюжет днес се намира в Музея Гугенхайм (Ню Йорк).

Калифорнийският скицник е портфолио, върху което Пикасо работи от 1 ноември 1955 до 14 януари 1956. То включва 25 листа, подвързани със спирала.
Подредбата на скиците в него на пръв поглед изглежда объркваща. Авторът е използвал първо всички страници от дясната страна и когато те свършват, той обръща скицника и рисува върху гърба на всяка скица. Така част от творбите стават с две лица - от едната страна е изключително важната поредица от интериора на ателието, а от другата - етюдите с жената в турски одежди, както и няколко скици от известни произведения на дрезденския музей.

Жената в турски одежди, един напълно различен сюжет от останалите литографии в книжното тяло, се озовава на гърба на рисунките от „ателиетата”. По непонятни причини, Пикасо прескача няколко страници и явно увлечен от френетичния ритъм на рисуване обръща скицника така, че част от рисунките са „надолу с главата”. Ето защо грижливо датира и номерира част от работите в албума. Сюжетът с женската фигура е превъплатен в общо 8 рисунки, от които първите пет са изпълнени с китайско мастило, а останалите три са допълнени с цветна креда.

Обичайно и както се забелязва и в рисунките от поредицата „ателиетата”, Пикасо започва с по-реалистични рисунки и постепено преминава към по- изчистени силуети и цветове, бързи щрихи и контрастни комбинации, които подсилват пластичните качества и ориенталските нюанси на сюжета.

Екземплярите за френското издание на „Калифорнийският скицник“, от които е колекцията, са в тираж от 101 до 1500. Те са издадени и разпространени от „Ателие Мурло“ през 1955-56 година.
Книжното издание с литографии ''В ателието с Пикасо'' е компилирано от Хайме Сабартес, дългогодишен приятел на Пикасо и негов художествен секретар. В експозицията ще покажем литографията, която Пикасо избира за заглавна страница на серията. Албумът, издаден в ателието на Фернан Мурло, е илюстриран с 30 литографски факсимилета на рисунки и колажи от ателието на Пикасо от 1914 до 1948.

Художник, скулптор, график, керамик, Пикасо никога не остава пленник на една единствена техника или тема. Художествената и инвестиционна стойност на неговите произведения е безспорна. През последното десетилетие той оглавява класацията не само по броя на годишно разиграваните лотове, но и по отношение на достиженията във финалните им продажни цени. Ежемесечно десетки аукционни къщи предлагат и успешно продават графика, живопис, керамика на големия испански художник.



Дневник към „Калифорнийският скицник” (La Carnet de la Californi) през погледа на Жорж Боудай

Първи ноември 1955 година:

Пикасо пристъпва към една тема, която ще монополизира неговите артистични занимания за няколко месеца напред и ще даде началото на нова серия, наречена „ателиетата”. Още в първите рисунки Пикасо обрисува доста прецизно обиталището, в което твори, партера на неговата лятна къща „Ла Калифорни”, която се намира в Кан. Елементите на интериорния декор са разпознаваеми и типични за слънчевия климат на Лазурния бряг. Пикасо сякаш скицира един пъстър инвентар на своята покъщнина, без да се притеснява в какъв точно ред да организира компонентите в композицията на всяка творба. Още с първите скици Пикасо ни дава една синтезирана картина на заобикалящите го елементи, чийто прочит е стриктно персонален и отговаря на емоцията за деня. В някои от тях цветът встъпва „на сцената” самo за да допълни артистичното безредие и да подчертае динамиката на дадения момент.
В същия ден артистът изпълнява сюжета само с една черна и тежка линия, като опростява и геометризира елементите - камината е центрирана, преддверията стават симетрични, докато в същото време се появява този любопитен лампион с три разклонения, които служат на Маестрото за нощно осветление. Тази необичайна форма на трите разклонения обобщава формалния облик на цялостния декор.




Трети ноември същата година:

С агресивна находчивост Пикасо подхваща рисунките с ателието, свеждайки ги още в самото начало до ритъма на най-общите линии. Правоъгълниците, които изобразяват двете застъпени платна, предполагат една абстрактна композиция, но, от друга страна, те издават един чисто практичен аспект на „подреждането”, как и къде да вмести Пикасо тези обемни елементи. В продължение на рисунките от този ден изглежда, че Пикасо постепенно заменя „инструмента на рисуване” с един по-фин и лек контур: той издрасква, потъмнява, дава релеф и преобръща обемите в композицията. Правоъгълното платно и декорът са загатнати, но детайлите на мебелния интериор са изведени до един конкретен кубистичен маниер.

Осми ноември:

ИЗНЕНАДА! За да ни очарова, Пикасо поставя един танцуващ декор. Арковидните преддверия са „изрязани” като декоративни цветя, в които се вписват и палмите от градината. Розовият силует на препарираната птица, бюстът и креслата изпъкват с ярките си цветове на белия фон. Заслепително чист, фонът подчертава контражура на дневната светлина.

В отделните скици прозира не само доброто настроение, придружено от експлозия ярки тонове и перфектна хармония в композицията, но и желанието на Пикасо да позволи на всеки елемент да заеме централно място в различните версии на композицията.

21 ноември:

Пикасо, художник, скулптор, график, керамик, но не и пленник на една-единствена техника, нито на една-единствена тема. При тези факти никой не би се изненадал да открие в скицника един напълно различен сюжет, чиято муза е жена в турски одежди. Тя се озовава на гърба на рисунките от „ателиетата”. По непонятни причини Пикасо е прескочил няколко страници и явно увлечен от френетичния ритъм на рисуване, е обърнал скицника, така че част от скиците са „надолу с главата”; ето защо грижливо датира и номерира част от рисунките. Сюжетът с женската фигура е превъплътен в общо 8 рисунки, от които първите 5 са изпълнени с китайско мастило, а останалите три са допълнени с цветна креда.
Обичайно, както се забелязва и в поредицата „ателиетата”, Пикасо започва с по-реалистични рисунки и постепенно преминава към по-изчистени силуети и цветове, бързи щрихи и контрастни комбинации, които подсилват пластичните качества и ориенталските нюанси към сюжета.




30 ноември:

Пикасо се забавлява с лична интерпретация на портрета на княгиня Катрин дьо Мекленбург, съпруга на княза на Сакс Енри Благочестиви. Оригиналният портрет се намира в Дрезденския музей и е от Лукас Кранак-старши, както грижливо отбелязва Пикасо в горния десен ъгъл. Артистът лековато скицира портрета, костюма и прическата и дори си позволява да плъзне лека усмивка в изражението на княгинята. В същия дух на уважение към старите майстори, но и с лека закачка към каноните на европейската живопис от XVII и XVIII век той рисува „главата” на „Младо момиче, четящо писмо” от картината на Вермер, която се намира също в Дрезденския музей.
13 декември:
В скицника се появява друга известна картина, притежание на Музея в Дрезден, портретът на Чарлз дьо Морет, рисуван от Ханс Холбайн. Верен на своя обигран жест на скициране, Пикасо нахвърля с няколко щриха богатия костюм, но остава верен на портрета модел и пресъздава акуратно неговите особености: фиксирания поглед, плътността и материята на баретата.

Същия ден творческите търсения на Пикасо се проявяват в скициране на глави и портрети, вдъхновени от италианската школа „Фераре“ (без съмнение става дума за  Дьо Коса или за Джентиле Белини), които биват нервно издраскани и задраскани след това от самия артист.
И така, тази страница бива отрупана с бележки, вдъхновени по всяка вероятност от един каталог с репродукции.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ НА 27 ЮНИ ВЕЧЕРТА?


В магията на жива артсесия ще се потопят гостите при откриването на изложбата на Пикасо в галерията на 27 юни вечерта. Група млади и талантливи художници ще демонстрират сливането на автомобилния дизайн с изкуството, като ще изрисуват пред очите на артценителите един от най-желаните автомобили – Range Rover Evoque. От 28 юни до 1 юли уникалната артинсталация ще се пренесе на площада пред Народното събрание.

Прочети цялата новина

Свързани новини: