Светлана Боянова, зам.-министър на земеделието и храните: Усвоили сме 2 милиарда лева за земеделие

- Г-жо Боянова, какви са финансовите резултати от усвояването на парите за земеделие досега? Има ли опасност да изгубим средства от Европейския земеделски фонд?
- Досега са договорени 54%, или 3,5 млрд лв., а са изплатени 32%, или над 2 млрд. лв. Има риск да изгубим средства, но аз говоря винаги за риск, а не за загуба. Думата загуба означава, че имаш нещо, но след това го загубваш и край. Става дума за пари, които не влизат в земеделието, никога не се влизали и няма да влязат. Това е рискът. Въпросът е откъде идва той и какво можем да направим. Аз казах цифрите. По принцип по нашата програма има средства, които са заделени за инвестиционни мерки, и такива, които са за компенсаторни мерки по агроекологичните мерки от Програмата за развитие на селските райони. За разлика от всички останали мерки, където можем да прехвърляме пари, ако към тях няма интерес, в ос 2 задължително 25% отиват само за агроекология, необлагодетелствани райони и „Натура“. Там не можем да прехвърляме и рискът идва оттам. Ние ще наблюдаваме много внимателно обективните критерии на одита по усвояването на такива, така че да не са в ущърб на България.

- Вече започнаха дебатите за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода от 2014 г. до 2020 г. на Европейския съюз, в които и нашата страна участва. Каква ще е позицията на България относно бъдещото субсидиране на земеделските стопани?
- Предстоят ни сериозни дебати и догодина трябва да бъдем изцяло готови с позицията си. За първи път нашата страна участва в писането на регламенти и това е важно, защото можем да кажем как тази политика да бъде прилагана при нашите условия. Радвам се, че имах възможността, когато замествам министър Найденов на заседания на Съвета на министрите, да подчертая, че ОСП трябва да се съобразява с особеностите и спецификата на страните членки. От 2007 г. ОСП се прилага в България и вече нейните резултати са налице. През 2010 г. направихме преброяване, готвим анализи за следващия програмен период, за да вземем най-добрите решения, но вече са видни няколко неща. Инструментите на ОСП подпомогнаха първо повишаването на доходите на българските земеделски производители. Не можем да отречем, че вече има преструктуриране и модернизиране на земеделските стопанства в посока окрупняването им. Подобряват се агроекологичните условия на производство, използват се по-ефективни системи на земеделие и се подобряват условията на живот в селските райони. Едновременно с това обаче за нас е важно ОСП да осигурява равнопоставеност между страните членки, особено между по-старите и новоприсъединилите се. Затова в дебата за ОСП България претендира за по-справедливо разпределение на парите. Въпросът е как да стане това. Изравняването на нивата на подпомагане ще позволи на новите държави членки като нас да преодолеят по-лесно структурните си недостатъци и да повишат своята конкурентоспособност.

- Факт е, че много от българските фермери считат, че процедурата по изготвяне и одобряване на проекти по Програмата за селските райони (ПРСР) е много тежка и дори непреодолима за тях. Ще направите ли предложения в тази насока?
- Това е друг важен въпрос, който не бива да пренебрегваме, и ние ще подкрепим всяка позиция за опростяване на правилата на ОСП. Програмата трябва да е достъпна за бенефициентите. А това са земеделските производители, малкият и средният бизнес, малките общини, които имат нелеката задача така да развият своята община чрез инфраструктура и услуги за населението, че хората да остават и да могат да живеят и работят в селата. Освен за бенефициентите тази политика трябва да е лесна и за администриране, защото, повярвайте ми, и на нас никак не ни е лесно. Има непрекъснати контроли на всяко ниво с цел да се докаже, че средствата се харчат правилно.

- В този програмен период, както вие се изразихте, рискът за неусвояване на средства е най-голям при агроекологичните, или т. нар. зелени плащания. Ще настоява ли България за някакви промени в регламента?
- Бъдещата селскостопанска политика се очаква да има съществен принос в обезпечаването на продоволствената сигурност, т.е. в производство на храни, но това не е достатъчно. Ние сме съгласни с предложението на комисията, че новата ОСП трябва да допринася и за опазване на околната среда и най-вече за изменението на климата и запазването на биоразнообразието. Необходимо е да има повече гъвкавост в изискването за задължителен зелен компонент на бъдещата ОСП, като се отчитат спецификите на всяка страна членка. Въвеждането на подобно директно плащане изисква да бъде осъществено по начин, който да допринесе за оптимални екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора. „Въвеждането на „зелено” директно плащане трябва да бъде така направено, че да донесе възможно най-големи екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора. Прилагането на „зелен” елемент има логична обосновка, но предложеният дял от 30% по първия стълб и 25% по втория е прекалено висок и трябва да се даде повече гъвкавост при определяне на дела му. Така ще се постигне по-ефективно насочване на помощта и изразходване на средства. Не на последно място, е демографското развитие на селските райони. За нас е важно да има заетост и устойчивост в селата.

- Очакват ли се основни промени в правилата за финансиране през следващия програмен период?
- Ние подкрепяме и предложението на ЕК да се запазят двата стълба –първият са директните плащания и вторият стълб – Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Ние защитаваме идеята първи стълб да бъде много добре финансиран, за да можем да отговорим на предизвикателствата. Директните плащания допринасят за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, защото те се занимават с рисков труд, зависещ от природните условия и изменчивите цени на пазарите. Затова директните плащания в България са стимул за продължаване на земеделието и за опазване на околната среда. Оценяваме високо възможността за прилагане на доброволно обвързване с определени сектори при подпомагане. Знаете, че сега по този начин субсидираме животновъдството, ще подпомагаме и сектор плодове и зеленчуци, необлагодетелстваните райони в страната. Държим този компонент да се запази. Подкрепяме идеята за прехвърляне на средства от единия стълб към други и чакаме предложение с какви размери да бъде това. Вторият стълб остава почти както бе досега. Ние приветстваме това, че всички фондове ще бъдат в една обща стратегическа рамка. Смятаме, че по този начин ще се осигури по-балансирано развитие на териториите вътре в нашата страна. Когато имаме визията за цялостното развитие, много по-лесно можем да насочим средства за развитие на селските райони.

- Ще зависи ли финансовият пакет по ПРСР в България през следващия програмен период от усвояването на средствата през сегашния период 2007-2013 г.?
- Дебатът предстои, защото за разлика от директните плащания няма финансова рамка и за нас е много важно да разберем какви ще бъдат обективните критерии, по които се разпределят средствата между от делните страни членки. След като това се определи, ще можем да говорим и за отделните тематични подпрограми. Много е важно заедно да направим така, че всички недостатъци, които сме забелязали през този програмен период, да не се повтарят. Какво имам предвид? В сегашния регламент, в чиято подготовка ние не сме участвали, е записано, че минимум 25% трябва да бъдат насочени към ос две, т.е. за опазване на околната среда. Аз изразих позицията на България на Съвета на министрите през миналата седмица, че подкрепяме една по-гъвкава позиция, така че всяка държава сама да определи този процент и той да не е задължителен. Много се зарадвах, когато комисар Дачиан Чолош също заяви, че този текст ще продължи да се обсъжда. Проблемите сега с недоброто усвояване на агроекологичните мерки идват от това, че първоначалният анализ не е направен, не е отчетено дали тези мерки могат да бъдат усвоени от нашите земеделци. Въпреки че повечето държави членки отдавна представиха своите становища по 7-те проекторегламента, свързани с бъдещата селскостопанска политика, реалните дискусии по законодателството ще започнат през есента на тази година в Еврокомисията. Тогава се очертава да приключат и преговорите в ЕС по финансовите рамки за подпомагане от структурните фондове, Европейския земеделски фонд и Кохезионния фонд през следващия програмен период. Важно е да подчертаем, че през следващия програмен период ще се подпомагат интегрираните проекти. В крайна сметка ОСП е една от най-силните на ЕС, защото тя дава отражението си не само върху земеделската общност, но и влияе върху всички граждани на общността.

Прочети цялата новина

Свързани новини: