Путин търси съюзници за нов двуполюсен свят

МИГнюз

Предварително беше ясно какво очакват от приключилото посещение на президента Путин домакините му в Близкия изток.

Израел съзря във визитата повод пак да повдигне въпросът за иранската ядрена програма, опасна за цял свят, включително Русия. Предполага се, че израелските ръководители са предоставили на руския лидер свои данни за нивото на ядрените разработки на Техеран.

Със сигурност са били засегнати и проблемите с продаваните на Сирия руски системи за противовъздушна отбрана и съдбата на химическите оръжия на нейна територия. Колкото до палестинците, те използваха посещението на президент на влиятелна държава, за да напомнят за себе си, настоявайки да бъде засилен международният натиск върху Израел. Собствени интереси има и Йордания, също част от маршрута на кратката путинова обиколка.

Далеч по-интересен е въпросът какви цели си е поставял с това пътуване руският президент. Същинската причина едва ли е било да открие мемориала в чест на Червената армия в Нетания, при все че борбата с изопачаването на историята безспорно е важна тема и за Русия, и за Израел. В обикновена ситуация обаче би било достатъчно за церемонията да пристигне министър от ранга на първия дипломат Лавров или премиерът Медведев.

Погледнем ли картата на международните визити на Путин, ще видим любопитна картина. След като встъпи в длъжност (на 7 май, б. р.), той свари вече да се отбие в Беларус, Казахстан, Узбекистан и Китай, а само два пъти посети Европа - Германия и Франция.

И ето че дойде ред на Израел, Палестинските автономни земи и Йордания. Обиколката мина в подчертано културен контекст. В Израел бе открит монумент на загинали воини, във Витлеем - руски културен център, в Йордания - странноприемница за поклонници християни. Съвсем логично: на културно-историческа почва се градят здрави връзки между народите, формират се трайни съюзи. А днес Русия повече отвсякога има нужда от съюзници.

Сегашният курс на Москва цели връщане към двуполюсната система, към идеологическото противопоставяне със Запада и най-вече със САЩ. Днес обаче тя няма опора в лицето на социалистическия лагер, а т. нар. трети свят се мени пред очите ни и става трети в буквалния смисъл на думата, сиреч избира свой собствен път.

Затова Москва събира съюзници по принципа “капка по капка” сред онези, които не могат да си позволят с лека ръка да пилеят международните си контакти, дори в случай на явни разногласия. В тази пъстра компания наред с Беларус и Палестинската автономна власт бе включен и Израел.

В публичните си изявления лидерите на Израел и на Руската федерация говориха много за икономическите връзки, все по-широки от година на година. Израел цени Русия главно като пазар за пласмент на високи технологии - в държавната компания “Роснано” и бъдещия град на науката Сколково се създават вече инвестиционни фондове за израелско-руски стартъпи (прохождащи иновативни компании - б. р.).

“Газпром” показва остър интерес към газовите находища, открити неотдавна в Израел. Хилядите гости от Русия, идващи в страната след отмяната на визовия режим, допринесоха много за възраждането на израелския туризъм. Но при всичката си актуалност тези моменти също би могло да се обсъдят без участието на държавните глави.

Истинската цел на Путин трябва да се търси в политическата сфера. Той се е опитал най-вероятно да очертае приоритетите на Русия в отношенията със Сирия, включително през периода след Асад, и да изтъкне, че води “равноотдалечена” политика спрямо Иран.

Според експерти руската външна политика се ориентира напоследък главно към сунитските страни. И доколкото тази тенденция отслабва Иран и Сирия, Израел вижда тук положителен момент. Министърът на отбраната Ехуд Барак дори заяви наскоро, че при решаване на сирийския проблем трябва да се отчитат интересите на Москва. Стори го навярно с оглед Русия да отчита интересите на Израел.

А докато Западът се занимава със ...

Свързани новини: