Кой ще изрита лордовете от Камарата?

 Асошиейтед прес

Може ли британското правителство да изрита херцозите, да изгони графовете и да изхвърли техните приятели? Вчера премиерът Дейвид Камерън представи амбициозен план за смяна на съществуващата от 700 години Камара на лордовете, неизбираемата горна камара на британския парламент, с по-малка, съставена главно на изборен принцип. Така Камерън се захвана със задача, която от десетилетия тормози британските политически лидери.

“От сто години обсъждаме този въпрос и вече наистина е време да направим нещо”, каза Камерън пред законодателите, надявайки се, че правителството му ще успее да отнеме на неизбрания елит на страната си правомощията в областта на законодателството, датиращи още от 11 век.

Също като в САЩ, Германия и десетки други страни, във Великобритания втората камара на парламента играе жизненоважна роля - тя трябва внимателно да оглежда и анализира законите. Само че Камерън иска повечето от тези, на които е възложена тази задача, да бъдат избирани, а не назначавани или да получават постовете си по рождение.

Ако реформата мине през парламента - което не е сигурно - Великобритания постепенно ще въведе изборното начало при формирането на състава на горната камара. Това ще стане на три последователни парламентарни вота и трансформацията би трябвало окончателно да завърши през 2025 г., когато страната да има вече нова 462-членна камара.

Какво представлява Камарата на лордовете?

Камарата на лордовете е горната камара на двукамарния британски парламент, но тя има доста по-ограничена власт от по-малката и напълно изборна Камара на общините. Лордовете могат да променят готвените закони, но нямат право да създават закони. Камарата на общините може с гласуване да отхвърля промените, направени от перовете, и макар че това се използва рядко - да налага вето, така че законът да мине и без съгласието на лордовете. Такъв бе случаят през 2005 г. със оспорваната забрана на лова на лисици.

Горната камара сега има 775 работещи членове - комбинация от 660 политически назначени членове, 89 наследствени перове - получили мястото си по наследство от предците си с благороднически титли, и 26 души с висши църковни постове като архиепископа на Кентърбъри Роуън Уилямс.

Привържениците на традицията казват, че този състав на камарата - в която има бивши висши военни, хирурзи, учени и шефове на шпионски служби - осигурява експертен опит и знания в много области, които са важни при обсъждането на предлаганата политика, богата палитра от умения, каквито според тях няма да има в една изборна камара. Критиците обаче изтъкват, че единствено Лесото - малкото африканско кралство - има политическа система, сходна с британската, при която хора, пряко назначени или наследили постовете си, могат да влияят на формирането на законите.

Какво иска да промени Камерън?

Плановете на Камерън предвиждат сегашната Камара на лордовете да бъде заменена с 360 пряко избирани членове, 90 членове, които да не са свързани с политически партии и които да бъдат назначавани от независима комисия, и 12 епископи на Англиканската църква. Премахват се местата на всички останали наследствени перове.

Тези, които ще бъдат избирани, ще могат да заемат поста си максимум 15 години, за разлика от сегашната система, при която те се назначават пожизнено. Гласоподавателите ще изберат първите 120 членове на новата Камара на лордовете през май 2015 г., когато са следващите парламентарни избори. Следващите 120 ще бъдат избрани на изборите през 2020 г. , а последната група - пет години по-късно.

Защо Камарата на лордовете не бе реформирана досега?

Правомощията на горната камара постепенно бяха ограничавани през последните сто години. Най-скорошната промяна е от 2009 г., когато Камарата на лордовете престана да играе ролята на върховна апелативна съдебна инстанция и Върховният съд пое работата, която вършеха дотогава 12 членове на камарата, наричани “съдебни лордове”. Опити ...

Свързани новини: