\"Оракулът\" ДКЕВР: И нека всички са недоволни...

Определянето на цените на ток, газ, парно и вода от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) отдавна се е превърнало в събитие от национално значение за българите, защото винаги е предшествано от големи разправии, необясними разчети и задължително разиграване на театъра "компаниите искат – регулаторът не дава". Всички погледи да вперени в шефа на ДКЕВР, който като един оракул отронва някаква прогноза – достатъчно многозначителна и неясна, за да бъде винаги вярна, независимо дали окончателните числа отиват нагоре или надолу. Всички вече дотолкова са свиквали с това, че на никой не му прави впечатление, че определянето на тези цени прилича повече на заклинателен ритуал, а не на обоснован, рационален и прозрачен процес, отразяващ както актуалната ситуация, така и средносрочни и дългосрочни тенденции.   Поредното заклинателно произнасяне на "присъдата" се състоя в петък, когато председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев съобщи, че от 1 юли токът ще поскъпне с 13%, а не 10%, каквато бе прогнозата му преди месец. От витиеватите обяснения се разбра, че по-голямото поскъпване е заради скъпите и многобройни проекти за производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).   За това, естествено, е виновна Тройната коалиция, която разградила родния енергиен двор и пуснала чуждите компании да печелят на гърба на народа под предлог, че трябва да се изпълняват европейски цели. Добре, че били ГЕРБ да спрат надуването на ВЕИ-балона, иначе токът сега нямало да поскъпне с 13, а със 100 процента, додаде министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.   Точно тези "аргументи" очакваха и народните избраници, които като древногръцки хор заоплакваха съдбините на бедния българин, подложен на изпитанията на изпратената му "свише" скъпотия.   Тази година се оказа така, миналата година – иначе   Все пак Семерджиев не можа да спести докрай истината за допълнителния ценови скок. По заобиколен начин той обясни, че на НЕК не достигат 150 млн. лв. да плати на производителите на ВЕИ-ток за количествата, които е длъжна да купи по преференциални цени. Оказало се, че тези обеми са по-големи от разчетените от ДКЕВР при определянето на миналогодишните тарифи на държавната електрическа компания.   Тоест регулаторът, когато миналата година ограничи поскъпването на тока до 5 процента, не е направил правилните разчети. Сега НЕК трупа дългове към ВЕИ-централите, като Семерджиев с половин уста допусна, че тази борчове ще продължат да растат, тъй като ДКЕВР още не е установила точно какви слънчеви или вятърни мощности ще заработят в следващата една година. Нищо, че според закона за енергията от възобновяеми източници до края на юни всяка година ДКЕВР трябва да одобрява плановете за ВЕИ-мощности, за да може от 1 юли електроразпределителните дружества да започнат да приемат заявления за пресъединяването на зелени електроцентрали.   Всъщност цялата истерия с повишаването на цените не само на тока, но и на природния газ и топлоенергията, идва само от това, че години наред ДКЕВР шикалкави до последно за промените в тарифите.   И нека всички са недоволни...   Комисията, която би трябвало да е независима и да защитава обществения интерес, не иска, не може и/или не е компетентна да взема икономически обосновани решения за цените на енергийните ресурси, да застава зад тях, да ги отстоява, обяснява и да създава икономически предвидима среда, защото от стойността на суровините зависи цялата икономика и потребление.   Звучи нелогично, но може би точно и това е целта. Където няма правила, има произвол и волунтаризъм.   Аргументът, с който ДКЕВР обяснява всичко, звучи така: щом всички по веригата на производство, пренос и снабдяване с електроенергия или топлоенергия и крайни клиенти са недоволни, значи регулаторът си е свършил работата. По-сбъркано твърдение едва ли има. Състоянието на "доволство" е нещо твърде субективно и относително. Докато икономиката работи с конкретни числа, разчети и бюджети, а от ДКЕВР се очаква да провери дали те са добре обосновани.   Повече от ясно е, че домакинствата и бизнесът не може да са щастливи от това, че ще плащат повече, ако ще и само 2 стотинки допълнително за киловатчас. Но поне повишенията да са прозрачни и поносими, а за онези хора, за които са непоносими да има социална политика за подпомагане, за каквато се говори от години наред, но работещ механизъм липсва.   "Проклятието" на "зелената" енергия   Показателен и начинът, по който властите продължават да оправдават непопулярните си решения. Не защото са нужни на България и защото легитимно избраната политическа власт ги отстоява, а защото ни "натискат" от Брюксел. Оттам са решили, че трябва да се опазва околната среда и да се прави ток от прескъпи слънчеви и вятърни централи, които не са по джоба на повечето българи с доходи чудовищно по-ниски от средноевропейските. Всъщност и западноевропейците не обичат да плащат повече, но очевидно има друга сметка, която е част от по-голямата картина.   "Днес икономически растеж, различен от "зеления", не е възможен - това не е лукс и тежест на растежа, това е единственият начин да ставаме по-богати", заяви преди ден министърът по управлението на еврофондовете Томислав Дончев при откриването на Green Day Forum. Очевидно това е фразеология, подходяща само за форуми, но не и добре осмислена и приета стратегия. Докато на българите им се обяснява, че сметките им несправедливо поскъпват заради "зелена" енергия, трудно ще бъдат убедени да се впрегнат в "зелен" бизнес и да търсят изгода от него.   Част от омагьосания кръг на цени и доходи у нас е и нежеланието на ДКЕВР да излезе с разчети, в които да каже – да, сега токът ще поскъпне с 13 на сто заради ВЕИ-ата, догодина повишението на цените ще е между толкова и толкова, но например след това ще има задържане, защото инвестициите в централи на слънце, вятър и биомаса започват да се изплащат все повече и цените на екоенергията ще паднат драстично. Тази предвидимост ще е полезна не толкова на домакинствата, колкото на бизнеса, защото в крайна сметка от неговото развитие зависят доходите в страната.   Отделно, години наред само се говори за стимулиране и финансиране на домакинствата да си сложат слънчеви панели на къщите или блоковете, каквато например е масовата практика в Гърция, и така да си гарантират отоплението целогодишно. А защо не и битът да продава излишъците от енергията си и вместо да плащат на ЕРП-ата, да печелят от това?   Но защо ли реално това трябва да се случва? Нали топлофикациите ще загубят част от бизнеса си и на столичното парно, станало нарицателно за кражби покрай Вальо Топлото, ще му се наложи да стане по-гъвкаво и да търси начини да оцелява.   Защо ли всъщност трябва в ДКЕВР да си дават зор с обяснения и дългосрочни прогнози, като по-лесно е да хвърляш в публичното пространство различни числа и накрая според политическата конюнктура да вземеш решение, което се плаща от някой друг? И този друг не са само къде по-бедните, средно заможните или богатите битови потребители, но и бизнесът. И то не само този, който консумира енергия, но и онзи, който я произвежда или доставя.   Ценообразуването от независимата ДКЕВР, за която дежурната шега е, че такава, защото от нея нищо не зависи, от години е сбъркано и въпросът е дали въобще някога ще се оправи?

Прочети цялата новина

Свързани новини: