Компромисът на Меркел може да спаси еврото

Малко чудо се случи на срещата на върха в Брюксел – Берлин сигнализира, че може и да направи необходимото, за да спаси еврото. Сега въпросът е дали лидерите в региона ще успеят да докажат, че разполагат с достатъчно пари, за да подкрепят думите й.
След изтощителни преговори германският канцлер Ангела Меркел се съгласи да позволи на постоянния спасителен фонд (Европейския механизъм за стабилност) да отпуска директно капитал на затруднените банки из цялата еврозона. Ако споразумението остане в сила, Германия и останалите членки на паричното обединение ще поемат съвместна отговорност за спасяването на банките си – опция, която Меркел беше отказала да разгледа в навечерието на срещата. В замяна на това, като част от един по-тесен банков съюз, правителствата ще предоставят на наднационалните власти, по всяка вероятност в т.ч. и Европейската централна банка (ЕЦБ), правомощията да надзирават, санкционират и раздробяват банки. Спогодбата също така облекчава мерките за икономии и позволява преки покупки на облигации с цел да се намалят разходите по заемния ресурс за финансово затруднените икономики, сред които Италия и Испания.
Трудно е да се преувеличи значимостта на случилото се в Брюксел. Като предоставя допълнителни гаранции на банките, в сравнение с чиито активи икономиките на отделните държави често изглеждат незначителни, и предлага финансова подкрепа на тези държави, споразумението има потенциала да премахне унищожителната връзка между проблемите на кредиторите и платежоспособността на правителствата. Със споделянето на средства и власт то представлява важна стъпка към политическия съюз, необходим за стабилизирането на еврозоната.
Новината доведе до ръст на пазарите. Доходността по 10-годишните испански облигации, която достигна 7%, се понижи до по-малко от 6,5%, а тази по италианските книжа с еквивалентен падеж се върна под 6%. Споразумението тепърва може да срещне спънки и си остава недостатъчна мярка за справяне с кризата. Най-малкото европейските лидери все още изглеждат убедени, че разполагат с предостатъчно време. Заявената им цел е да приключат с надзорната част на банковия съюз до края на тази година. Докато не постигнат това, не може да се извърши пряка рекапитализация на банките, а Испания ще остане обвързана със спасителен план за банките си, който може да възлезе на над 100 млрд. евро.
Ако преговорите по детайлите стигнат до задънена улица, парализираната банкова система ще подкопае ръста на икономиката и политическата стабилност, което ще влоши още повече затрудненията на правителствата. Нещо повече, ангажиментът на държавниците в региона за взаимопомощ се ограничава до капацитета на двата спасителни фонда. Механизмите разполагат общо с не повече от 500 млрд. евро за закупуване на облигации и рекапитализиране на банки. Това може да е достатъчно, за да покрие капиталовите нужди на институциите, но не и да покрие съвкупния дълг на Испания и Италия, възлизащ на 2,4 трлн. евро. Европейските лидери ще трябва да демонстрират по-силен капацитет, ако искат пазарите да бъдат убедени във верността им към единната валута. Най-малкото зло е ЕЦБ да обещае необходимите средства за осъществяване на рекапитализацията и за финансиране на платежоспособните правителства. Ако ангажиментът е достатъчно сериозен, за да възстанови доверието, вероятно изобщо няма да се наложи средствата да се отпуснат - пазарите сами ще предоставят ресурс, а правителствата ще могат да оправят финансите си, да възстановят конкурентоспособността си и да изготвят механизмите за споделяне на риска (като общи еврооблигации), необходими за завършване на валутния съюз.
Успехът все още зависи от Меркел и Германия. Те предприеха решителна стъпка в правилната посока и трябва да действат докрай, за да не отиде усилието на вятъра.

По „Блумбърг“

Прочети цялата новина

Свързани новини: