Дали ще има истинска десница в лицето на \"България на гражданите\"?

След няколкомесечна подготовка ПП "Движение България на гражданите” вече е факт. Т.нар. партия на Меглена Кунева старателно провери своя социален и политически капитал във времето от предизборната кампания за президентските избори през есента на 2011 г. досега.   След силния резултат на Кунева по време на споменатите избори стана ясно, че в страната ни има достатъчен процент гласоподаватели, които желаят да упражняват вота си чисто политически. Задължително трябва да се подчертае, че вотът за Кунева на президентските избори беше чисто политически, въпреки че кандидатурата не беше обвързана с политически организации, а независима, обявена като гражданска.   Преките аргументи в полза на изложената теза са свързани с това, че Меглена Кунева е известна в публичното пространство именно поради наличието на политически опит в национален и европейски мащаб. Освен това нейните послания бяха ориентирани към гласоподавателите и имаха активен характер, т.е. беше очевидно, че целта е активирането на колкото се може повече граждани да гласуват независимо за кого.   Това силно контрастираше с често срещаната практика в България, когато политическите субекти провеждат такива кампании, изборите да бъдат решавани основно от твърдите електорати, защото по този начин партиите могат в по-голяма степен да реализират лабораторен тип политика и по-малко да съобразяват своите решения с нагласите на гражданите, т.е. на суверена.   Постепенно този стил, създаващ комфорт на всички партии (управляващи и опозиция) се превърна в характеристика за всички видове избори, включително и президентските. Не бива да се възприема като случайност големият процент негласуващи на изборите, проведени през последните години, а резултатите на основните кандидати за президентския пост през миналата година Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин се характеризират с това, че Плевнелиев е президентът, спечелил изборите с най-нисък резултат в сравнение с предшествениците си, а Калфин – кандидатът, стигнал до балотаж с най-нисък резултат.   Съвременната политика обаче представлява активно гражданско участие и тъй като Кунева излъчваше активни послания, то от това също следва, че е получила вот, реализиран на чисто политически принцип.   С това обаче доводите за политическия характер на този вот не се изчерпват напълно. Между двата тура Кунева не призова подкрепилите я на изборите да гласуват за единия или другия от кандидатите, достигнали до балотаж. Най-вероятно, защото знае или инстинктивно усеща, че политически вот, който е реализиран не от някакви твърди ядра, не може да бъде прехвърлян.   В този смисъл може да се каже, че преди и по време на президентските избори 2011 Меглена Кунева успя да реализира сполучлива политика, даваща възможност на натрупания електорален потенциал да бъде развиван.   Повече от сигурно е, че тази възможност съвсем не се дължи на това, че Кунева е обществено позната личност или пък че е способна да привлече обществена симпатия към себе си. На тези характеристики са отговаряли и отговарят редица други хора, които обаче на са успявали да се докоснат до резултатите й.   Достатъчно е тук да бъде припомнен случаят с бившия президент Георги Първанов. Неговият опит за основаване на партия, така наречената АБВ, може би ще бъде запомнен само от малката група хора, изразили готовност да участват във въпросната инициатива. А Първанов също е обществено позната личност, при това разполагащ, според социолозите, със сравнително висок процент на обществено доверие към момента на обявяването на АБВ.   Политиката на Меглена Кунева, изразена в активни послания през есента на 2011 г., намери своето логично продължение в появата на гражданско сдружение, чиято функция беше да осигури двустранен диалог между Кунева и гласоподавателите, нещо изключително необходимо за изграждането на сполучлива политическа общност.   Общността е същинският модел за съществуване и функциониране на съвременните десни партии, в общността всеки има своето място и роля и това му дава възможност да бъде полезен в нейното функциониране. Докъде ще стигне процесът на общностно изграждане   Все още, макар и с доброто начало, е рано да се каже. Сигурно е обаче, че това ще бъде от решаващо значение що се отнася до въпроса за появата на трайна десница отвъд прехода в България.   Решението началото на изграждане на политическа общност да бъде поставено чрез гражданско сдружение беше разумно, защото стабилната политика, особено ако претендира да е дясна, намира своята основа точно в гражданите. Те трябва да имат възможността в организиран формат да започнат изграждането на политическата формация, тъй като само така могат да вложат в нея принципите и ценностите, произтичащи от гражданския им статус.   При хипотезата, в която бива обявено създаването на партия и гражданите биват поканени да се присъединят, посланието към тях би било, че те ще бъдат пасивния елемент в партията и основно ще трябва да приемат предлаганата им политика. Докато при модела на "България на гражданите” посланието е, че от гражданите се очаква да бъдат активни, изграждайки политика съобразно техните граждански принципи и ценности.   Ще наблюдаваме как този модел ще се изпълва със съдържание, това несъмнено ще бъде нелек, но и много интересен, а може би и емоционален процес.   Би било наивно да се очаква, че в новата политическа формация няма да се появят разнообразни интереси, почиващи върху различни основи – икономически, социални и пр.   Много е вероятно вътре във формацията да се развие и дебат, свързан с идентичността й, тъй като съвсем нормално би било сред участниците да има както по-консервативно, така и по-либерално ориентирани. Такъв тип дискусии обаче не би следвало да бъдат проблем за стабилността и развитието на една съвременна дясна партия. Така че по един такъв белег също ще може да се съди за надеждността на формацията, на един следващ етап той ще бъде интересен за наблюдение и анализиране.   Естествено има и още потенциално интересни въпроси, които ще бъдат част от развитие на ПП "България на гражданите”.   Сред тях е въпросът за начина на взаимодействие между партията и оставащото да съществува като отделна организация гражданско сдружение със същото име. Меглена Кунева ясно заяви, че то ще функционира като граждански коректив на политическия субект.   Все още обаче нямаме отговор как точно ще става това, а може би механизмите за осъществяване на тази роля ще бъдат изработвани съвместно от двата субекта след като техните ръководства понатрупат малко опит и се оформят като работещи колективи. Сигурно е обаче, че за да може да бъде коректив, гражданското сдружение трябва да има способността да води собствен организационен живот.   В българската политическа практика неведнъж досега е имало граждански сдружения и неправителствени организации, силно обвързани с една или друга политическа партия, но в общия случай те са били обезличавани от партията, в чиято орбита са се движили. Това обаче може да бъде разбирано като нещо нормално и дори спокойно може да каже, че се случва по обективни причини. Просто не е възможно едно гражданско сдружение да привлича такова внимание към себе си, каквото една политическа формация и така логично остава в сянката на партийната организация.   Независимо от всичко това е ясно, че ако гражданското сдружение иска да води собствен организационен живот, то ще трябва да се реформира и наново да си намери мястото, защото в сегашния си вид то е изчерпало своята роля след създаването на партия. Иде реч за ролята му при изграждане на политическа общност, за която вече стана дума. Представяйки се като партия с граждански основи, "България на гражданите” по същество "прескача” въпроса каква ниша в българската политика ще заеме. Като начало определението "дясна партия” ще бъде достатъчно да обясни идентичността на формацията. Това определено е едно удобство, което може да даде необходимата за всеки новоучреден субект гъвкавост. Освен това динамичната ситуация в Европа, отразяваща се и в България, вероятно ще изисква разнообразни решения, които в условията на една по-широка партийна идентичност могат да бъдат по-лесно намерени и приложени.   "България на гражданите” е единствената новоучредена партия, на която социологическите проучвания отреждат процент, който я прави сигурен парламентарен субект след следващите избори за Народно събрание.   Това пък я прави особено интересна за политическите анализатори и най-вече относно това как ще се изпълни със съдържание, какво продължение ще намери след доброто начало, с което започва и какво ще е новото, с което ще обогати българската политика, за да може да се легитимира като десница отвъд прехода.   *Евгени Кръстев е политолог и политически анализатор и експерт по проблема корупция към Българска Легия Антимафия

Прочети цялата новина

Свързани новини: