Санкциите действат - Иран пред колапс

в. Телеграф

В момента, в който влиза в сила бойкотът на Европейския съюз над петролния износ на Иран, информацията, идваща от тази държава говори, че международните санкции, съчетани с орязването на държавните субсидии, създават все по-трудна среда, която лишава редовия иранец от стоки от първа необходимост.

Действащата от вчера забрана на ЕС идва, след като преговорите между западните сили и Ислямската република през юни в Москва не успяха да преодолеят буксуването около програмата на Техеран за обогатяване на уран, която според Запада е параван за разработването на атомна бомба, макар Иран да настоява, че предназначението й е изцяло мирно.

Европейското ембарго е най-новото от цял списък санкции, които постепенно подриват иранската икономика и понижават относително високия някога жизнен стандарт в страната. Докато предишните ограничения бяха понесени със стоицизъм обаче, тези напоследък водят до все по-масови лишения.

Средното семейство се отказва от пилешкото, червеното месо и дори захарта, тъй като инфлацията (нараснала значително след премахването през 2010 г. на внушителните държавни субсидии от президента Махмуд Ахмадинеджад ) прави недостъпни доскоро основни продукти.

По неофициални данни безработицата в промишленото сърце на Иран е скочила до 35 процента, понеже фабриките, които заради санкциите не могат да внасят основни за производството си суровини и оборудване, са принудени да уволняват работници.

Увеличаването на безработицата се подхранва от изключването на Иран през март от банковата система Суифт, което попречи на бизнесмените да извършват международни трансакции.

Компания, произвеждаща предни стъкла за автомобили близо до северния град Газвин, съкрати 500 души, тъй като вече не можеше да внася смола от ЕС. По сходни причини най-големият ирански производител на гуми “Киан тайър” уволни наскоро към 800 работници.

В потвърждение на това, че проблемът заплашва да осакати значителната иранска фармацевтична промишленост, завод за лекарства беше принуден да освободи 220 работници, тъй като собствениците не могат да купуват необходимите суровини от Германия, Австрия и Италия. Компанията се опитва да си открие банкова сметка отвъд океана, за да избегне забраната за ползване на системата Суифт.

“Това започва да се превръща в хуманитарен въпрос”, казва Мердад Емади, живеещ във Великобритания ирански икономически консултант. “Икономиката постепенно бива задушавана и зависещите от свободната търговия производствени предприятия линеят.

На микроравнище хората трябва да вземат базисни решения за храната, която консумират, което е много мъчително”, отбелязва той. Най-показателна за този проблем е цената на птичето месо, която за две седмици скочи от 45 000 риала (2,37 британски лири) до равностойността на 3,84 лири за килограм - астрономическа цифра за местните стандарти, накарала някои ресторанти да извадят пилешкото от менюто си.

“Клиенти, които купуваха по три пилета, сега купуват едно”, казва собственик на магазин за птичи продукти в квартала на средната класа Ария Шахр в Западен Техеран. “Те просто не могат да си позволят тези цени. Причината е, че цената на фуражите се повиши четири и половина пъти над предишното си равнище.

Въпреки че в Иран се произвеждат фуражи, ние извършвахме и внос, но повече не можем да внасяме, тъй като заради санкциите вече не можем да ползваме кредити. Вследствие на това цената на местно произвеждания фураж се повиши. “Принос” имат и лошото управление, санкциите и спекулата, допълва той.

Повишаването на цените засегна всички храни. Студенти изследователи направили тайно проучване в 20 супермаркети и четири държавни борси за хранителни продукти в Техеран и установили, че цените на 10 основни храни са се повишили средно със 70 процента от март насам, докато потребителската кошница за седмица на едно средно семейство се е “свила” наполовина.

Участвал в анкетата мъж на средна възраст каза, че е престанал да купува месо и захар, за да може семейството му да продължи да яде ...

Свързани новини: