Времето ще покаже дали Германия е претърпяла поражение на срещата на върха на ЕС

На пръв поглед лидерите на Италия, Испания и Франция са победителите на последната среща на върха на ЕС, посветена на спасяването на еврото. Обединявайки се в мощна коалиция срещу Германия, на тази важна среща Марио Монти, Мариано Рахой и Франсоа Оланд показаха, че могат да изтръгнат от внезапно омекналата Ангела Меркел отстъпки, които са важни за борбата с кризата. Но ако след години еврозоната остане все така непокътната, маратонската сесия в Брюксел ще се помни както заради онова, което Германия успя все пак да изтръгне от своите войнствено настроени партньори, така и заради горчивите политически решения, които Меркел бе принудена да преглътне. "Фактът, че сега Монти, Рахой и Оланд с радост представят това като победа, говори много за дипломатическите умения на г-жа Меркел", заяви Холгер Шмидинг от "Беренгер банк". Преди срещата Меркел демонстрираше неотстъпчивост, макар че нейните планове зависеха от гласовете на депутатите в Бундестага, които трябваше да гласуват броени часове след края на срещата. На пръв поглед тя като че ли бе отстъпила, но всъщност май получи много от онова, което искаше. Най-важната отстъпка, която Меркел направи в ранните часове миналия петък, бе да се съгласи новият постоянен спасителен фонд за еврозоната, Механизмът за европейска стабилност (ЕСМ), да има право да инжектира пари директно в закъсалите банки. Според коментарите след срещата Меркел се стреснала от отправената от Монти заплаха, че ще оттегли подкрепата си за новия европейски "пакт за развитие", от който Меркел отчаяно се нуждаеше, за да спечели критично важни гласове при гласуването в Бундестага няколко часа по-късно. Няколко високопоставени европейски служители в Брюксел споделиха пред Ройтерс, че Меркел всъщност неофициално дала да се разбере в дните преди срещата, че може да преглътне идеята за пряка банкова рекапитализация. Поставеното от нея условие обаче бе срещу това да получи подкрепа за едно от ключовите искания на Берлин - създаването на централен европейски банков надзорен орган, ръководен от Европейската централна банка. Макар създаването на такъв орган да бе договорено в Брюксел, все още не са ясни подробностите как ще действа той, какви правомощия ще има и кои банки ще наблюдава. Но самото му създаване може в крайна сметка да се тълкува като победа за Меркел и за нейната визия за обединена и интегрирана Европа с централни органи за строго управление. За загубата на суверенитет, която въвеждането на такъв контрол предполага, Монти, Рахой и Оланд вероятно ще се сетят, след като през втората половина на годината бюрократите от ЕС облекат скелета на този план в плът. "Тонът на срещата наистина бе такъв, че създаваше представа за сериозна загуба на Меркел, но имайки предвид същността на договореното, мисля че не може да става дума за това", заяви Гунтрам Волф, заместник директор на брюкселския мозъчен тръст "Брюгел". "Прякото рекапитализиране на банките може да стане реалност едва след като новият банков надзорен орган бъде създаден и започне да действа. Това бе всъщност нейната стратегия - "да" на помощта, но едва след като бъдат активирани съответните лостове за упражняване на контрол". Въпреки репутацията си на хардлайнър, която й навлече омразата на гърците и заради която левичарското британско списание "Ню стейтсмън" я нарече "най-опасният лидер в Европа", канцлерът на Германия в последно време започна да демонстрира неочаквана готовност да прави компромиси по непосредствените мерки за справяне с кризата. Миналия месец Германия обяви, че е готова да даде на Испания още една година, за да постигне поставените цели за намаляване на дефицита. Германски представители нарушиха и наложеното след края на Втората световна война табу върху всяка проява на толерантност към по-високи нива на инфлацията в Германия, стига това да помогне на партньорите на Германия от Южна Европа. На срещата в Брюксел Меркел се съгласи заемите от ЕСМ за Испания да не се отпускат без "статут на предпочитан кредитор", което вероятно ще забави бягството на частните инвеститори от испанските облигации. Отстъпките спрямо Италия, в най-добрия случай, са скромни. Германски представители активно оспорват претенциите на Монти изкупуването в бъдеще на италиански дълг от европейския спасителен фонд да става при минимални условия. "Пактът за растеж" на стойност 120 милиарда евро, който бе обявен в Брюксел, бе отпразнуван от Оланд като "голяма победа", след като по време на кампанията си за президентските избори той се зарече да се съпротивлява срещу мерките за строги икономии на Меркел и да намери нови средства за финансиране на страдащите от рецесия икономики на страните по южната периферия на Европа. Но тази победа е по-скоро символична, отколкото същностна. Голяма част от общата сума ще дойде от вече отпуснати, но неизползвани европейски структурни фондове. Тогава защо мнозина гледат на тази среща като на голямо поражение за Меркел? Вестникът с най-голям тираж в Германия, "Билд", обяви, че Меркел била "изтикана настрани" в Брюксел, а влиятелното списание "Шпигел" писа, че била станала "заложник" на южните страни в еврозоната. Една от причините вероятно е, че Меркел бе принудена в дните преди срещата да поддържа изключително твърда линия, за да спечели скептичните германски депутати и те да гласуват по мерките за борба с кризата в ЕС в последния ден преди лятната парламентарна ваканция. Макар дни преди срещата да се е съгласила да подкрепи оказването на пряка помощ на банките, Германия е настояла за това да не се говори много, твърдят служители в Брюксел. Ако Меркел бе демонстрирала предварително готовност за такава сделка, може би нямаше да се формира голямото мнозинство, от което тя се нуждаеше миналия петък в Бундестага при гласуването на ЕСМ и на пакета от мерки за бюджетна дисциплина. "Меркел стана жертва на управлението на собствените си очаквания", пика "Шпигел" в неделя. Накрая се оказа, че германските депутати научиха новината броени часове преди да гласуват. След заплахи с отлагане и дебати на висок тон в пленарната зала, накрая те шумно одобриха мерките за борба с кризата. Въпреки всичко двайсетина депутати от дясно-центристката коалиция на Меркел се разбунтуваха и отказаха да я подкрепят, което е признак за засилващо се напрежение в редовете на консервативната й формация. Единствената тема, която европейските лидери не намериха време да обсъдят в подробности по време на срещата на върха в Брюксел - кампанията на Меркел за създаване на нещо като "фискален съюз" в Европа - вероятно ще е доминираща през втората половина на 2012 г. и може да определи политическата съдба на германския канцлер. След няколко седмици върховният съд в Германия вероятно ще обяви, че предприемането на допълнителни стъпки към по-тясна европейска интеграция изисква промяна в германската конституция. Това може да доведе до национален референдум за проинтеграционния курс на Меркел. Независимо от това дебатът на тема "фискален съюз" ще доминира кампанията на Меркел за трети мандат за парламентарните избори през есента на 2013 г. Създаването на общ банков надзорен орган е първата стъпка към по-тесен "фискален съюз", за който Меркел твърди, че е необходим, за да бъде спасено еврото. Но докато европейските лидери вървят към финализиране на "пътната карта" за такъв съюз преди крайния срок през декември, тя все пак ще трябва да убеди някои свои партньори като Франция и Холандия, които все още се отнасят със силен скептицизъм към идеята да отстъпят част от държавния си суверенитет на Брюксел, което е неизбежна част от германския план. "Тя все още държи нещата под контрол", заяви високопоставен европейски служител. "Но в същото време много страни изчакват тя да обяви подробностите по своята визия. Съществува усещането, че тя иска да върви по-бързо, отколкото би било удобно за останалите". По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: