Холандците се отдръпват от Европа

Ройтерс

В Холандия, що се отнася до кризата на еврозоната, тежи думата на двама души: Хенк и Ингрид. А те не са доволни.

Митичните г-н и г-жа Средностатистически, измислени от популиста Герт Вилдерс, вече имат свой живот. Те са женени с две деца, живеят в типична къща в предградията и отиват на една или две почивки годишно.

Според Вилдерс те са възмутени от пилеенето на данъците им по чужденци - независимо дали като социални помощи за имигранти, хуманитарна помощ за развитие или спасителни заеми за гърците-прахосници и затрупаните с дългове испански банки.

Когато холандците гласуват в общите избори на 12 септември, Хенк и Ингрид ще избират не само правителство, но и бъдещето на холандското членство в еврозоната и Европейския съюз.

Изборите се очертават като оспорвана напревара между центристките проевропейски партии и отявлените популисти като крайнолявата Социалистическа партия и Вилдерс, който оглавява антиислямската и антиевропейска Партия на свободата.

Възможните събития - борба с Гърция за повече помощи и по-малко лишения, криза в Испания, Италия или и на двете места, или завръщане към подобие на нормалното състояние - ще определят изхода в една от малкото държави в еврозоната, запазили кредитния си рейтинг ААА.

Пестеливите холандци са традиционно смятани за финансово отговорни и сътрудничещи си тясно с Германия за повечето от проблемите в еврозоната. Но сега те са изправени пред рецесия, страдат от строгите икономии, необходими за достигане на трудни финансови цели, и са се вкиснали.

“Това е спор между емоцията и рационалната мисъл”, заяви в интервю пред Ройтерс Бернард Винтес, председател на основната работодателска организция в Холандия.

“Вилдерс ще направи всичко възможно, за да постави Европа като основен въпрос в изборите. И всичко ще зависи от ставащото в Европа - ако има катастрофа в Испания или Италия, ако има бедствие, не знаем какво ще се случи. Но ще бъде изключително трудно да се формира работеща коалиция.”

Последните проучвания на общественото мнение показват, че няма партия в разпарчетосания политически пейзаж, която да спечели повече от една-пета от 150-те места в парламента. Това значи, че може да отнеме месеци на няколко партии да формират тромава коалиция.

Някои проучвания поставят начело крайно левите социалисти, които отричат строгите икономии и спасителните планове в еврозоната. Водени от бившия учител Емиле Рьомер, те са подкрепяни основно от хората с ниски доходи, които се боят от орязването на социалните помощи.

Двете популистки партии - Социалистическата и антиимиграционната Партия на свободата на Вилдерс, постоянно трупат подкрепа за сметка на традиционните християндемократи, либерали и Партията на труда. Заедно социалистите и Партията на свободата биха могли да спечелят повече от една-трета от местата в парламента.

Това предвещава месеци на политическа несигурност или на слабо правителство, което може да се окаже неспособно да се справи с повече икономически ограничения или да одобри жизненоважни решения за еврозоната като неин основен член.

Въпреки че Холандия бе една от шестте основателки на Европейската икономическа общност през 1957 г., народът й се противопоставя на европейската интеграция през последното десетилетие и отхвърли конституцията на ЕС на референдума през 2005 г.

Данъкоплатците, които се гордеят с пестеливостта и безпогрешното си правителство, са вбесени, че трябва да плащат заради други страни в еврозоната, които очевидно са разсипници и мърлячи. Те не приемат идеята на Германия и Франция, че най-добрият и вероятно единствен начин да се спаси еврото е още по-близък финансов и политически съюз.

БЕЗПОМОЩНОСТ

Предишното правителство, ръководено от премиера Марк Рюте и безцеремонния министър на финансите Ян Кес де Ягер, се опитваше едновременно да спасява Гърция и другите периферни членове на еврозоната и да наложи мерки като по-сериозно обвързване с Международния ...

Свързани новини: