Евро-атлантическите отношения и Гърция

в. Вима

От известно време наблюдаваме един постоянен интерес на американското правителство към малката ни Гърция с изказвания на водещи фигури, съвети на президента Барак Обама, голям брой посещения, размяна на позиции, показващи подкрепата на Съединените щати.

На първо четене, както сме свикнали, бихме помислили, че малката ни държава дърпа конците, влияе на международния икономически баланс и е център на световния интерес. Може би си струва да преминем към втори или трети прочит на случващото се около нас.

Силният интерес на Америка произлиза от многостранните икономически и политически интереси, които Вашингтон има в Европа и следователно е наложително да осигури и да се опита да допринесе за нормализирането на пазарите и избягването на събития, които биха имали влияние върху крехката американска икономика.

Безспорно, последното десетилетие бяха “издигнати” много пречки в евро-атлантическите икономически отношения. Сътрудничеството между двете страни на Атлантическия океан се засили дори и в такава среда, представлявайки най-голямата търговска “общност” в света, отразявайки 50 на сто от световния брутен вътрешен продукт.

Много се говори за постепенния спад на силата и значението на Стария континент на международната геоикономическа сцена, както и за стратегически завой на Америка към развиващите се пазари в Източна Азия и Тихия океан. Струва си да преразгледаме някои митове и реалности около Европа, за да разберем защо Гърция ще продължи да е стратегически партньор на САЩ и оттам нататък да търсим ролята, която може да има страната ни на тази сцена.

Дори и в рамките на сегашната ситуация Европа остава една от най-големите икономики в света, надминавайки много развиващите се икономики от БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Става дума за една икономическа сила, по-голяма от тази на САЩ, която според оценки на Международния валутен фонд (МВФ) ще остане по-голяма и през следващите пет години.

Последните три години сме свидетели на едно постоянно бомбардиране с негативни послания по отношение европейската дългова криза, липсата на смели политики от европейската власт и често противоречиви решения на Брюксел или на Берлин.

Кризата показа сериозните грешки и структурния дефицит в първоначалния план за валутно обединяване.

В същия момент тя принуди Европа, въпреки че не и със скоростта, с която бихме искали, да търси нови решения и механизми, които могат да сложат край на дълговата криза и да предпазят европейските икономики от грешки, правейки Европа един по-силен и по-добър съюз, допринасяйки за възстановяване на ролята му за основополагащ пилон на световното развитие.

Едно от най-големите предимства на Европа е “хибридността” на пазара, който съчетава развити и развиващи се икономики, старото и търговски зрялото с новото и несигурното.

Когато обобщим тези данни, се раждат сериозни перспективи за развитие, предприемачество и иновативност. Американските компании, които нямат присъствие или търговски отношения със страни от Стария континент, се самоизключват от един от най-големите пазари в света.

В тази среда нашата малка Гърция трябва да търси и да се опита да накара света и самите нас да не оставаме на “първия прочит” на случващото се. Трябва да се прецени сериозно, с реализъм и прозорливост позицията на Атина и да се определи ролята, която ще иска да играе.

Едновременно с това имаме възможност да “капитализираме” исторически и политически връзки, които свързват страната ни и Америка, и да успеем да превърнем “малката” Гърция в един от стратегическите пилони на евро-атлантическите отношения. Това е в наши ръце.

БТА

* Александрос Костопулос е основател на компания за стратегическа комуникация Форсайт (FORESIGHT) и инициатор на международна кампания Repo(we)rGreece

Прочети цялата новина

Свързани новини: