Как научаваме новините от Сирия

Новините от Сирия пристигат винаги с традиционната уговорка, че "информацията не може да бъде потвърдена от независим източник". През 16-те месеца, откакто започна въстанието срещу президента Башар ал Асад, на журналисти не се разрешава да влизат или да пътуват из Сирия, определена от базирания в Ню Йорк "Комитет за защита на журналистите" за най-опасната страна в света за журналисти. Все пак, макар и войната да принуди много от репортерите, които работеха в Сирия, да си тръгнат, все още е възможно да се получи добра представа за случващото се там. Доста от информацията, на която медиите разчитат, идва от "граждански журналисти" и активисти в самата Сирия. Да се отсее кои източници са надеждни може да се окаже сложна задача, защото много от тях използват псевдоними. Някои от тях са лични познати на онзи, който използва информацията им /за съжаление обаче те не се задържат много дълго - или бягат от страната, биват арестувани, или по-лошо, биват убивани/. Да влезеш във връзка с тях също може да се окаже трудно. Телефонните линии може да се следят, затова мнозина използват Скайп, който пък може да прекъсва заради спиранията на тока и информационното затъмнение в райони, обхванати от военни операции. Много от активистите са оборудвани и със сателитни телефони. Където е възможно, се опитваме да потвърждаваме информацията чрез дългогодишни контакти в Сирия, които действат на място. Някои организации си създадоха репутация на надеждни източници, изпращайки редовни актуализации на информацията по електронна поща. Местните координационни комитети и неуморният адвокат от Дамаск, Разан Зайтуне не щадят сили да преглеждат потресаващи видеозаписи и да говорят със семейства на загинали, за да се провери колко са убитите /високите им стандарти на работа показват, че вероятно истинският им брой е много по-голям/. Информационната мрежа "Шам нюз" за гражданска журналистика непрекъснато публикува видеозаписи. Достоверността на някои може да бъде потвърдена чрез разпознаване на сградите в някои от населените места и по произношението на хората /големи медийни организации като ББС имат цели екипи, които ги преглеждат и проучват надеждността им/. Усилената пропагандна война и разединението на народа доведоха до противоречия и грешки в предаването на информацията. Асад използва помощта на Сирийската електронна армия - организация на проасадовски провокатори - за разпространяване на лъжлива информация. През юни миналата година френският телевизионен канал "Франс 24" се опари от това, когато че сирийският посланик във Франция, Ламиа Шакур, обяви в ефир, че се оттегля от поста си. После се оказа, че всичко е било номер. Някои бежанци пък преувеличават нещата, било то нарочно или защото думите им се основават на слухове или информация от втора ръка. В един популярен такъв случай група активисти запалиха гуми, за да направят видеозапис на фона на пушек. Но най-голямата пречка за предаването на информация от Сирия е липсата на информация. Активистите, макар и по-надеждни от държавните медии, следват свой собствен дневен ред. Те може и да изпращат актуализирана информация за цивилните жертви, но не съобщават нищо за жертвите от нападенията на Свободната сирийска армия – колективното наименование на пъстрата смесица от въоръжени опозиционни групи, подсилени от дезертьори от редовната армия. В някои райони на страната пък има много по-малко активисти, отколкото в други. Държавните медии предлагат само своята гледна точка, но могат да бъдат и удивително полезни. Съобщенията за убийствата на "терористи", както те наричат опозицията, често пъти служи като сигнал, че е извършен или че трябва да се трябва да се търси потвърждение за извършването на поредния акт на жестокост. Да откриеш истината в този хаос може да се окаже невъзможно. Обстановката в Сирия се усложнява с всеки изминал ден. Нараства и броят на местните групировки, които се противопоставят на режима. Протестите, нападенията на Свободната сирийска армия и на армията на Асад продължават в редица градове и малки населени места из страната. Тези събития потвърждават истината в поговорката, че първата жертва на една война е истината. Но с малко повече упоритост можем да успеем да достигнем до нея. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: