“Щастливите” алжирци искат промяна

Клеър Бърн
ДПА

Алжир е не само най-голямата африканска страна, но също и “най-щастливата”. Това показва изследването на британски мозъчен тръст, който наскоро постави Алжир на първо място в Африка в своя Индекс на щастието за 2012 г. Happy Planet Index

Ако алжирците се чувстват наистина жизнерадостни, успешно го прикриват на 50-ата годишнина на независимостта от Франция. Днес се навършват 50 години от декларацията за независимост на Алжир след осемгодишната война срещу френските сили, в която бяха убити стотици хиляди хора.

Улиците на столицата Алжир бяха украсени с национални флагове преди празненствата. Атмосферата обаче е мрачна в останалата извън Арабската пролет страна.

Въпреки че Денят на независимостта продължава да е повод за старото поколение да си припомни жертвите, дадени от “муджахидините” (борците за свобода), младите алжирци наблюдават със завист демократичните постижения на съседите си в Тунис, Египет, Либия и Мароко.

Тахар Белабес, говорител на Националния комитет за защита правата на безработните, каза пред ДПА, че планира днес да бъде на демонстрация в столицата. Той заяви, че ще развява черен траурен флаг вместо зелено-бяло-червеното знаме на независимостта.

“За нас този ден е печален. Все още живеем в колониализъм, само че сега вътрешен”, каза Белабес. “Ще протестираме срещу хогра (презрението на властта към народа), саможертвите, нелегалната имиграция, безработицата, несправедливостта и мафията, която ни управлява.”

Алжирците започнаха да протестират срещу високите цени на храната и младежката безработица от около 21 процента през декември 2010. Протестите обаче бързо утихнаха от ужас, че мащабно въстание може да отприщи насилието, което тресеше страната през 90-те години. Между сто и двеста хиляди души загинаха в гражданската война между държавата и ислямистите, която отврати алжирците от политиката.

Президентът Абделазис Бутефлика заяви в интервю, поместено във вторник в рекламна притурка на вестник “Монд”, че възстановяването на мира, което е “предпоставка за икономическа и социална стабилност”, е най-голямото му постижение за дванадесет години като президент.

Парламентарните избори през май обаче показаха, че алжирците имат малко поводи за радост. Едва 43 процента от електората гласуваха в изборите, които оставиха Фронта за национално освобождение на Бутефлика на власт, но гласовете бяха по-малко от пуснатите празни бюлетини.

Според много хора най-големият провал на държавата е, че не успя да прекъсне зависимостта на страната от добива на газ. Алжир е шестият по големина износител на природен газ и е на 16 място в света по петролни резерви. Страната не произвежда почти нищо друго освен храна за вътрешна консумация.

“По-малко приходи от петрол, по-ниско бюджетно финансиране, по-малко инвестиции и по-нисък растеж - това е нерешеното уравнение на националната икономика след независимостта”, недоволстваше уводната статия във вестник “Уатан” в понеделник.

Алял М., бивш “муджахидин”, прекарал 18 месеца в затвора през войната срещу французите за разпространяване на позиви в подкрепа на независимостта, признава, че “в управлението на страната има грешки и некомпетентност”. “Но важното е, че сме свободни и децата ни могат да учат”, заяви пред ДПА 69-годишният шофьор на такси.

Шемс Еддин Шитур, енергиен експерт в Политехническия институт в Алжир, смята, че образованието е пътят към по-светло бъдеще. В интервю с вестник “Експресион” той цитира немския философ Фридрих Ницше като довод: “Ницше е казал: “Слабите и неумелите ще гинат”. Не бъдете нито слаби, нито неумели! Нека поемем по трудния път на науката, на знанието, на усилието … и след десет години с Божията помощ Алжир най-накрая ще бъде развита страна, в която е добре да се живее.”

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: