Guns’N'Roses? Използвай илюзията си, за да ги видиш

Въпроси като: „Загубил ли си е Аксел гласа?“, „Добър ли е звукът на концерта?“ и „Guns същите ли са без Слаш и Изи?“ ни най-малко не вълнуваха 90% от близо 20-те хиляди, които вчера в транс изгледаха концерта на Guns’N'Roses на стадион „Васил Левски“ в София.

Толкова много хора толкова дълго бяха чакали може би последната велика група, която не беше идвала у нас, че дори Аксел само да беше излязъл на сцената и дума да не беше казал, пак щяха да си направят купона.

Use Your Illusion („Използвай илюзията си“) е четворният албум на Guns’N'Roses от 1991 година. След него групата няма нищо смислено, но той е толкова велик, че има способността да връща времето назад. Много от момичетата на вчерашния концерт, сега 30-ина и няколко годишни, които не спряха да пеят нито за миг песните на Guns, го правеха по-добре от самия Аксел. Но едва ли са му се разсърдили, защото макар и поостарял и останал без глас, събрал около себе си музиканти, които са на светлинни години от Слаш и Изи, все пак някак си успя да им върне илюзията, че са на 14.

Сетлистът:

01. Chinese Democracy

02. Welcome to the Jungle

03. It’s So Easy

04. Mr. Brownstone

05. Sorry

06. Rocket Queen

07. Estranged

- Richard Fortus Guitar Solo (James Bond Theme)

08. Live and Let Die (Paul McCartney & Wings cover)

09. This I Love

10. Motivation (Tommy Stinson song) (Tommy Stinson on lead vocals)

- Dizzy Reed Piano Solo (Baba O’ Riley)

11. Street of Dreams

12. You Could Be Mine

- DJ Ashba Guitar Solo (Mi Amor)

13. Sweet Child O’ Mine

14. Instrumental Jam (Another Brick in the Wall, Pt. 1-2)

- Axl Rose Piano Solo (Goodbye Yellow Brick Road / Someone Saved My Life Tonight)

15. November Rain

- Bumblefoot Guitar Solo (Pink Panther Theme)

16. Don’t Cry

17. Whole Lotta Rosie (AC/DC cover)

18. Civil War

19. Knockin’ On Heaven’s Door (Bob Dylan cover)

20. Nightrain

Бис:

- Instrumental Jam

20. Madagascar

21. Better

22. Instrumental Jam

23. Paradise City

Chinese Democracy минава набързо. Истинското начало е Welcome to the Jungle. Звукът не е добър. It’s So Easy едва се различава. Когато Аксел внезапно спира концерта, първата мисъл е, че е заради лошия звук и ще иска корекция. Не – причината е, че в публиката са се сбили. С водопад от думи Аксел обяснява, че на негов концерт няма да позволи каквото и да било насилие. По-странна от миролюбието му е скоростта, с която говори.

Екраните до сцената, които при предишните групи даваха лицата на музикантите в едър план, са угасени. Няма смисъл фенките да видят, че времето не е пощадило лицето на един от най-красивите певци в рока. Но при Estranged, Live and Let Die, You Could Be Mine и особено при Sweet Child O’ Mine, убеден съм, те са видели онзи рижав дългокос Аксел с белите къси панталонки, по който са въздишали преди 20 години.

За да не се претоварва гласът на Аксел, сетът е разтегнат с доста инструментали. Пианото, с което Аксел прави кавър на Пинк Флойд, звучи леко еклектично. Но ние си знаем, че щом е седнал зад пианото, съвсем скоро ще започне November Rain и нея чакаме. Поредицата от  Don’t Cry, Civil War и Knockin’ On Heaven’s Door е разделена от кавъра на AC/DC Whole Lotta Rosie и това е пикът на концерта. Аксел успява да измъкне 110% от магията, която е останала в гласа му. Бис след такъв връх изглежда нереален, но ето че идва и то цели 4-5 песни. След Paradise City следват дълги поклони,  а дежурното признание каква fuckin’ готина публика сме, изглежда съвсем истинско.

Прочети цялата новина

Свързани новини: