Антиевропейските настроения в Германия набират скорост

Засилва се отпорът срещу заявената от Германия готовност да бръкне още по-надълбоко в джобовете на данъкоплатците, за да спре трусовете в еврозоната. Докато Финландия подхранва опасенията от разпад на паричното обединение, протест на 172 германски професори по икономика срещу споразумението на канцлера Ангела Меркел за пряка рекапитализация на затруднените европейски банки предизвиква остра словесна война с правителството в Берлин. Финансовият министър Волфганг Шойбле изрази възмущението си от предизвикателството на академиците, а Меркел твърди, че решението от срещата на върха в края на юни не променя нищо, защото мерките за спасяване на банките още не са гласувани от парламента. Проблемът е, че вече малцина й вярват.
Германия е обхваната от все по-сериозни притеснения, че Франция, естествен неин съюзник в създаването и разгръщането на еврозоната през последните 20 години, се движи в обратна посока по отношение на икономическата и социалната политика след избирането на президента Франсоа Оланд преди два месеца. Законът на Меркел за постоянното разочарование влезе в действие за пореден път след сделката в Брюксел. При спад на еврото към равнище от $1,22 и връщането на доходността по италианските и испанските облигации към опасната зона капиталовите пазари практически казват, че последните отстъпки не са достатъчно големи, за да премахнат проблемите в региона. В същото време са прекалено големи за консервативните критици на Меркел, според които германският лидер дава твърде много от националните спестявания за укрепване на недисциплинираните държави.
Икономистите казват, че идеята за банков съюз носи заплаха от обединяване на европейски задължения в размер три пъти колкото правителственото кредитиране. Общият размер на банковите депозити, които могат да попаднат под взаимното гарантиране, възлиза на няколко трилиона евро в петте най-тежко засегнати европейски страни, посочват учените, водени от Ханс-Вернер Син от изследователския център IFO, трън за спасителите на еврото в Берлин месеци наред. Син се оплаква от риска за баланса на Bundesbank, идващ от заемането на ЕЦБ чрез разплащателната система Target-2 – механизма, чрез който се отпускат средства на периферните централни банки, сблъскващи се с дефицит по текущата сметка и отлив на капитал. По последни данни делът на Bundesbank по Target-2 се е покачил на 729 млрд. евро през юни от 699 млрд. през май и 337 млрд. през миналия юни.
Изявлението на германските икономисти, което директно критикува като погрешни одобрените от Меркел решения на срещата на върха, е много по-негативно и по-политическо от други антиевропейски атаки от наблюдатели преди въвеждането на единната валута през 1999 г. Това подчертава колко са се влошили нагласите в страната  спрямо обединението през последните 12 месеца. Впечатлението, че отделни страни обмислят възможностите за излизане, бе засилено от заплахата на финландския финансов министър Юта Урпилайнен да напусне обединението, вместо да поеме част от отговорността за дълговете на други членки. Подобен ефект имаше и намерението на правителството в Кипър да потърси 5 млрд. евро в заем от Русия, за да заобиколи икономиите, искани от ЕК срещу пари от спасителните фондове.
Президентът на Bundesbank Йенс Вайдман подхрани опасенията с изказването, че последната среща на върха не е хвърлила светлина върху бъдещето на еврозоната, и с изключването на варианта за печатане на още пари за излизане от кризата на доверие. В необичайно строг тон той заяви, че плановете на правителството в Берлин за по-сериозна интеграция в Европа не могат да бъдат осъществени в краткосрочен план, което потиска надеждите, че общият банков надзор в ЕЦБ може да отвори кранчето за затруднените периферни държави. Миналата седмица Йорг Асмусен от борда на ЕЦБ стана поредният централен банкер, който се оплака, че към банката има нереално високи очаквания. Ден след като институцията понижи лихвените проценти до рекордното дъно от 0,75%, той заяви: „Трябва да обясним докъде се простират правомощията ни.“ Като отхвърли исканията на МВФ и няколко европейски правителства за покупка на облигации с цел укрепване на държавните задължения, той посочи: „ЕЦБ не може да компенсира пропуските на останалите, най-вече на политическите власти. Няма заместител на добрите политики.“ Президентът на банката Марио Драги увери, че тя подкрепя икономиката на еврозоната с поддържането на ценова стабилност в средносрочен план. „Няма да спечелим нищо, ако накараме банката да действа извън мандата си, което ще срине авторитета й“, заяви той.

По „Маркет уоч“

Прочети цялата новина

Свързани новини: