Свободната търговия е защита за глобалното автомобилостроене

Дневният ред на европейските лидери при последната им среща в Брюксел бе доминиран от финансовата криза в еврозоната, пише Стивън Одел, главен изпълнителен директор на Ford Motor Company. Бизнесът се надяваше на мерки за справяне с отслабващия растеж, покачващата се безработица и ниското потребителско доверие. Всички производители, особено зависещите от износа, искаха да видят признаци за напредък по друга точка от дневния ред на форума в Брюксел - „Дискусия върху вариантите на съюза за задълбочаване на търговските и инвестиционните взаимоотношения с ключови партньори“.
Свободната търговия е принцип, подкрепян от глобалната автомобилна индустрия и в особена степен от компании като Ford, която обслужва клиенти на шест континента. Винаги сме заставали зад добрите споразумения в тази насока, тъй като те са от първостепенно значение за безпрепятственото движение на стоки като колите и автомобилните части. За да са ефективни, подобни спогодби трябва да включват премахване на съществуващите митнически и други бариери, отсъствие на валутна манипулация и реципрочна вносно-износна либерализация от търгуващите страни.     
Опитът обаче показва, че теориите за свободна търговия, възприети от официалните споразумения, невинаги са прилагани в реалния свят. Принципът се нуждае от преформулиране сега, когато Европейската комисия търси правомощия от страните членки за преговори по мащабна търговска сделка с Япония, третата по големина икономика в света. Всички бизнес лидери трябва да са застъпници за свободната търговия, когато правилата й са прозрачни и правилно прилагани, а автомобилостроенето повече от всяка друга индустрия зависи от глобалните търговски маршрути. Единствената европейска спогодба с Азия в тази посока обаче създава тревожен прецедент. Търговското споразумение с Южна Корея не покрива напълно частите за реципрочност и немитническите бариери, които пречат на износа към този важен пазар. Време е правилата, които продължават да възпират продажбата на европейски возила, да бъдат премахнати и да се предотврати появата на нови. Според корейските митнически служби вносът на коли в ЕС от страната е скочил с 40% на годишна база до над 400 хил. единици от въвеждането на договора, докато в обратната посока увеличението е 13% до по-малко от 73 хил. Това очевидно не е реципрочна търговия.
Япония също се радва на солиден търговски излишък с Европа. Над 560 хил. коли са внесени в ЕС миналата година от страната при по-малко от 180 хил. в обратната посока. През 2007 г., преди началото на финансовата криза, Япония е внесла над 1 млн. коли в съюза, докато производителите в региона са изнесли за азиатската държава под 200 хил. Този едностранен поток може да се превърне в потоп, ако премахването на немитническите бариери не е реципрочно и с Япония.
Автомобилният сектор е лакмус за промишлеността в ЕС. Вълна от внос на возила в региона без балансиращ износ няма да се отрази добре на работната сигурност на над 2,2 млн. души, които разчитат на сектора за пряка заетост. Вторичните ефекти от търговския дисбаланс могат да застрашат общо 9,8 млн. други работни места, които по изчисления на Асоциацията на европейските автомобилостроители (ACEA) са косвено свързани с бранша.
Споразумението с Южна Корея гарантира запазването на едностранна автомобилна търговия и излага на риск препитанието на служителите в тази сфера на Стария континент. Длъжни сме да избегнем подобна ситуация с Япония. ЕС трябва да се съсредоточи върху по-тесни връзки с партньори, които изповядват същите принципи за отворен пазар и наистина ще са от полза за стратегията за растеж и работни места. Европейските производители предприеха поредица от мерки за самопомощ не само в производството на коли, но и за по-широко проектиране. Секторът се нуждае от възможност да се състезава за достъп на чуждестранните пазари, които по практически причини остават затворени.
Неравностойната търговия със затворени пазари създава сериозни рискове. Докато не се появят недвусмислени доказателства, че немитническите вносни бариери са премахнати и е налице истинска готовност да бъдат приети свободни и справедливи условия на двустранна търговия и за двата партньора, би било неразумно ЕС да придвижи споразумението с Япония.

По в. „Дейли телеграф“

Прочети цялата новина

Свързани новини: