Да избягаш в Африка от кризата

Франс прес

Всеки месец стотици португалци пристигат в Мозамбик, бягайки от кризата, за да си си намерят работа в Мапуто, но образа от пощенска картичка на африканска страна с плажове и икономически бум, понякога е далеч от реалността.

Несъмнено има ентусиасти като Мафалда Соареш, която заминава през 2010 г., преди нещата да станат много зле. “Тук лятото е десет месеца в годината и хората ми казват: “Имаше късмет да заминеш в подходящия момент”. Когато пращам имейли в къщи, имам много за разказване, тъй като икономиката се развива, случват се някакви неща, докато у дома режат бюджетите и персонала”, обясни тя.

Госпожа Граса Перейра, генерален консул на Португалия в Мапуто, постоянно предупреждава съгражданите си да не си правят илюзии за бъдещето си в страната, в която се говори португалски.

“Съветвам ги да не идват, без да са се ориентирали. По-добре да я посетят преди това, да хвърлят един поглед и да не идват без договор”, изтъква тя.

“Хората смятат, че не правим кой знае какво”, допълва Мафалда. “Мислят си, че просто ходим на плаж и имаме хубава къща, но това съвсем не е така. В Мозамбик получаваме средна заплата, а наемите са много, много високи”.

Наемите в Мапуто скочиха преди две години заради идването на чуждестранни служители, привлечени от добива на газ и въглища. Двустаен апартамент в центъра може да стигне 2000 долара на месец.

Близо 25 000 португалци живеят в Мозамбик, повечето от които в Мапуту. Четири пъти на седмица има самолети между двете страни и те като цяло са пълни. Португалската авиокомпания ТАП ще удвои полетите по маршрута Лисабон - Мапуто.

42-годишният Диого да Куня е изоставил отглеждането на марули в Португалия, за да внася дъвки и уиски в Мапуто с чичо си, при когото живее от март.

“Нямах много възможности. Да продължа да затъвам или да си платя дълговете и да си тръгна”, каза той. “Имам заплата, макар че съм принуден да живея с чичо си. Обнадежден съм във всички сфери на живота си. Не само в професионален план.”

Много възможности и много рискове

Мозамбик е една от икономиките в света с най-голям растеж (очаква се, че тази година ще е 7 процента), докато Португалия е в рецесия с над 15 процента безработица.

Португалците, които заминаха при обявяването на независимостта на Мозамбик през 1975 г., се върнаха малко по малко, когато през 1992 г. свърши гражданската война. Но новата вълна от пристигащи предизвиква отрицателни реакции.

“Те заемат работните места на мозамбиканците”, критикува Ортенсио Лопес, директор на Центъра за международни и мозамбикски изследвания.

Безработицата е висока. Само 2 процента от населението заема квалифицирано работно място, мнозинството работи нискоквалифициран труд или в сивата икономика.

“Квалифицираните хора остават в Португалия, по-малко компетентните идват тук. Те носят и проблемите си” . “Мозамбик няма желание да бъде колонизиран за втори път”, допълва Лопес.

“Не е вярно”, отвръща консулката на Португалия, като изтъква, че “португалците създават работни места”. Системата с квоти всъщност налага на фирмите да наемат десет мозамбиканци на един нает чужденец.

“Не съм дошъл тук, за да колонизирам когото и да било”, казва Жозе Соареш, който има диплома по мениджмънт и ще загуби работата си. Шефът му избрал да назначи трима мозамбиканци и Жозе се колебае дали да не се върне в родината си.

“Преди две години чужденците бяха много ценени. Търсенето остава същото, но предлагането се увеличи страшно много”, констатира съгражданинът му, 24-годишният Фабиу Гау, който се занимава с доставки по домовете. Връщането към инвестициите е много рентабилно, тъй като работната ръка е много евтина.

“Но за да останеш тук, трябва да имаш високопоставени приятели в правителството”, изтъква той, като се оплаква от корупция, която според него разваля бизнес средата. “Не смятам да остана ...

Свързани новини: