Икономиката на Исландия расте, но хората се борят с дългове

ДПА

Четири години след краха на трите най-големи исландски банки, островната република в Северния Атлантик отново преживява бум и бележи голям растеж. Освен това има ниска безработица, балансиран бюджет за 2013 г. и бързо изплаща външния си дълг. Икономическото развитие е “наистина, ама наистина много добро”, казва икономистът Олафур Ислейфсон.

И все пак, когато посетител попита хората в кафенетата на Рейкявик какво значение има възстановяването на страната за средното исландско семейство, отговорът варира от хладен до язвителен. “Каква ползата от това за тези, които никога няма да могат да изплатят собствения си дълг?”, въздъхва компютърният техник Халгримур Инголфсон.

Средната класа в тази страна с 320 000 жители изпадна в колапс през есента на 2008 г. заедно с краха на трите най-големи банки. Мнозина бяха вложили пари в недвижими имоти, автомобили или бяха финансирали далечни пътувания с кредити в чужда валута. Когато банковият срив свали наполовина стойността на кроната, дълговете се удвоиха.

“Много хора загубиха пенсионните си спестявания, други се оказаха в ипотечен капан или им конфискуваха апартаментите. Тези хора имат чувството, че като изплащат постепенно дълговете си, все едно пълнят черна дупка”, казва Ислейфсон, изследовател от Университета на Рейкявик. Отгоре на това исландците трябваше да се справят със съкращенията на държавните разходи и заплатите.

Но страданието не едни е възможност за други. “Отново сме затрупани с поръчки. Девалвацията на кроната действително помогна много”, казва Карл Асгейрсон от фирмата за доставка на риболовна екипировка “3xTechnology” от малкия град Исафьордур на северозападното крайбрежие.

Кристиян Йоакимсон от съседна рибопреработвателна компания посочва още една причина за растежа - “настроението на природата”. “Треската се завърна, а изобилието от скумрия край брега също ни помогна много”, добавя той.

Туризмът спечели още повече от двойното обезценяване на кроната и скоро може да изпревари риболова като най-доходния икономически сектор. Туристите се стичат в рядко населената страна, която се слави с впечатляващите си пейзажи. Туризмът отбеляза растеж от 15,7 на сто през 2010 г. и 6,1 на сто през 2011 г. “Хората вече могат да си позволят пътуване до Исландия”, казва Ерна Хауксдотир, представител на работещите в бранша.

Последствията от изригването на вулкана Ейяфятлайокутл през април 2010 г., когато облакът от пепел принуди авиокомпаниите да прекратят за седмици полетите си над по-голямата част от Европа, бяха парадоксални.

“В началото телефоните спряха да звънят, защото вече никой не искаше да идва тук. Ужасно. Но после вниманието към вулкана много повиши интереса към страната”, твърди Хауксдотир.

Въпреки собствения си успех, риболовният бос Йоакимсон вижда нещата не само в розово, както и много исландци. “Настроението е доста мрачно. Но ние сме преодолявали много кризи в миналото”, казва той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: