Русия - правителството и други национални бедствия

Наводненията не трябва да бъдат политически бедствия. Отговорът на Герхард Шрьодер, когато Елба преля, обърна в негова полза изхода от федералните избори през 2002 г., които според прогнозите той трябваше да загуби. Наводненията в Глостършър изградиха на Гордън Браун репутацията на компетентен лидер през 2007 г., докато самият той не я развали.

Но в Русия бедствията заемат особено място. Големите злополуки като самолетни катастрофи, горски пожари, газови експлозии и рухване на покриви не само се случват редовно, но и засягат жив политически нерв. Оцелелите не смятат, че са единствено жертви на съдбата. Те смятат, че са и жертви на собствената си държава. Между двете има толкова малко доверие и липсва институция, която да омекоти удара, така че едно бедствие представлява по-сигурно предизвикателство за човека на върха, отколкото много демонстрации.

Владимир Путин побърза в събота да покаже, че ръководи спасителната операция, след като внезапно наводнение погуби най-малко 171 души в град Кримск в Южна Русия, потапяйки хиляди къщи предната нощ. Той и местния губернатор кръстосваха района на бедствието с хеликоптер и микробус и Путин нареди да бъде разследвано защо не са били отправени предупреждения и кой е трябвало да ги отправи.

“Призовавам ви да сътрудничите”, каза той на среща със служители по извънредните ситуации в града. Нито кадрите как Путин настоява за отговори, нито това как пощенски служители пъхат пликове с пари в ръцете на собственици на къщи ще бъде достатъчно.

Независимо дали ще се окаже, че водната стена, заляла града, е дошла от близко хранилище, чиито шлюзове са били временно отворени (министърът на извънредните ситуации Владимир Пучков отрече това онзи ден), или че водата е била изпусната върху Кримск, за да се спасят доходни петролни съоръжения в близкото пристанище Новоросийск, истината трудно ще си пробие път.

Работната хипотеза е, че властта е кражба и че когато продажните управници не се занимават активно с кражби, те са пасивни съучастници в сриването на държавата. Отдалеч Путин толкова често е обвиняван, че е силният човек в една силна държава, но гледан от Кримск и много други райони на бедствия, той е пълната противоположност на това - слаб човек начело на сриваща се държава, която едва осигурява минимума услуги при извънредни ситуации.

Путин не може да бъде обвиняван за всички беди в Русия. Той обаче може да се замисли за един аспект на тази игра на вина. Всеки път, когато стане бедствие, Путин установява, че нищо не стои между него и възмутената жертва. Това е последица от годините на “ръчен контрол”, годините на липса на инвестиции в инфраструктурата и вертикалната структура на пряко назначавани служители, която сега се огъва под тежестта на собствената си неспособност. Зад това има умисъл и тя е нечиста.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: