Ще стане ли Хилари Клинтън изкупителна жертва за Сирия?

Само преди седмица американският държавен секретар Хилари Родам Клинтън радостно съобщи, че Русия е готова да окаже натиск върху сирийския режим на Башар Асад в рамките на нов план на ООН за преходно правителство. “Те ми казаха това”, увери тя репортер след конференцията на 30 юни в Женева. “Те решиха да поемат по един курс и това е подкрепа за плана за преход в Сирия, който Кофи Анан ще бъде упълномощен да приложи”, каза тя на друг репортер.

Опааа. Незабавно стана ясно, че Москва няма такова намерение. Служителят, който Клинтън посочи като източник на информацията - външния министър Сергей Лавров - неколкократно заяви миналата седмица, че правителството му няма да окаже натиск на Асад да напусне властта. “Това е или безскрупулен опит да се подведат сериозни хора, които формират външната политика, или просто неразбиране на това, което се случва”, каза Лавров. Западната политика, добави той, е по-склонна да преувеличи положението и да доведе до задълбочаване на насилието и в крайна сметка до много голяма война.

На друга конференция за Сирия - в Париж в петък - Клинтън запя друга песен. Сега тя обвини Русия и Китай, че блокират процеса за Сирия, заяви, че това вече е нетърпимо и предупреди, че те ще платят цена. Тя отправи молба към участващите правителства да агитират Владимир Путин да промени курса.

Това поражда интересен въпрос: Дали Клинтън е била подведена от Лавров или през цялото време е знаела, че новият план на ООН, за който агитира, е мъртвороден?

И в двата случая дипломацията на администрацията на Обама към Сирия я кара да изглежда глупаво и безпомощно.

Американски служители, с изключение може би на Клинтън, изглежда нямат вяра в собствената си политика. След като разбраха, че планът да се назначи преходно правителство не върви наникъде, докато много сирийци умират всеки ден, те прибегнаха до обвинения към Русия - сякаш бяха шокирани да открият, че Кремъл не иска да подкрепи прозападен, продемократичен план.

Всъщност непреклонността на Путин бе напълно предвидима. Освен фактът, че режимът на Асад е дългогодишен клиент на Русия и купувач на оръжие, да не забравяме, че обученият в КГБ авторитарен лидер кипва при мисълта за западна намеса в подкрепа на народно въстание срещу диктатор. Блокирането на такива действия - и да бъде видян да прави това - е най-големият му приоритет. Колкото повече Клинтън го обвинява в блокиране, толкова повече Путин се перчи.

Администрацията има причина да твърди, че Русия сътрудничи или че може да бъде увещана да го направи. Ако тя признае, че тази кауза е безнадеждна - и че подобни действия в ООН са невъзможни - тя може да се окаже под натиск да обмисли други мерки. Една от тях би била защита на бунтовническа зона в северна Сирия, която може да помогне да се надигне военна вълна срещу режима. Смята се, че турското правителство е предложило, отново, на среща в НАТО миналата седмица, че подготовка за такива действия ще бъде направена. Според вестник “Хюриет” идеята е била отхвърлена не само от САЩ.

Така че кое правителство пречи за ефективни действия за Сирия и кое ще плати цената? Опитът на Клинтън да хвърли вината върху Русия изглежда като опит да се отвлече вниманието.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: