Интервю на президента Росен #Плевнелиев за Die Welt

Президентът Росен Плевнелиев: Растеж на кредит няма – Интервю на българския държавен глава за Die Welt

Либералният български президент Росен Плевнелиев иска, въпреки кризата, страната му да влезе в Еврозоната. Той вижда България, която почти няма дългове, като пример за други държави като Гърция. През 90-те години България се бореше с висока задлъжнялост. Санира обаче бюджета почти напълно и днес има едни от най-малките дългове в Европейския съюз. От три години страната се управлява от консервативната партия ГЕРБ. Премиерът Бойко Борисов подчертава непрекъснато като приоритети борбата с корупцията и интеграцията в ЕС, но успехите засега се бавят. От началото на 2012 година партията издига и (новия президент. Разговор с българския държавен глава Росен Плевнелиев: Die Welt: Изненадан съм, че можем да водим това интервю на немски. Къде сте научил толкова добре немски? Росен Плевнелиев: Осем години бях строителен предприемач във Федералната република и помагах за изграждането на Германия. Много съм горд с това. С мои партньори бяхме ангажирани например с реконструкцията на сградата на Райхстага. Ангела Меркел също ме попита къде съм научил толкова добре немски. Отговорът ми беше: на една строителна площадка. Когато ме попита коя, казах: строителната площадка на Вашето канцлерство. Там отговаряхме за монтажа на специални стени и окачени тавани. Направихме някои неща в Германия. Die Welt: За тези осем години престой в Германия, страната превърна ли се във Ваша втора родина?  Росен Плевнелиев: Да. В Германия получих шанс за развитие, за опознаване на света и разбира се, научих много неща. Дойдох тук като млад българин, облечен с тениска и дънки. Получих обаче голяма подкрепа. Die Welt: Последният източноевропейски държавен глава, който впечатли със своите познания по немски, беше Владимир Путин. Имате ли други сходства с Вашия колега в Москва?  Росен Плевнелиев: (смее се) Не съм много сигурен. Познанията по немски обаче са добра инвестиция. Уверен съм, че Германия не само е мотор на европейската интеграция, но и в бъдеще ще играе важна роля. С Русия поддържаме приятелски отношения, като България държи на своите национални интереси. С избирането ми за президент заявих, че ще работя за това моята страна да има добро име като член на Европейския съюз и да е интегрирана в силна Европа. Die Welt: От както се на поста си, еврокризата се задълбочи. Искате ли изобщо да се присъединявате към общата валута, както преди желаехте? Росен Плевнелиев: Естествено, ясно е. Еврото е един от двата големи проекта, които бяха започнати в Европа през последните 20 години. Другият е разпространяването на демокрация в източната част на континента. Тези две неща не бива да се поставят в опасност, тъкмо напротив – трябва да се форсират. България, разбира се, ще се присъедини към Еврозоната. Все още не сме готови на 100%, но страната ни е една от трите в Европа, които напълно изпълняват критериите от Маастрихт. Ще се застъпваме и за продължаване на демократизацията в Източна Европа. Die Welt: Отстраняването на колегата Ви Траян Бъсеску от поста му, още една стъпка в тази посока ли е? Росен Плевнелиев: Като президент на демократична европейска държава следя с внимание и загриженост политическото развитие в съседна Румъния. Убеден съм, румънският народ ще успее да съхрани един от основните принципи на демократичното общество, а именно – разделението на властите. Die Welt: Описвате Германия като движещата сила зад европейското единение. Обаче, икономическото бъдеще на Съюза е неизвестно, а присъединяването на София и Букурещ към Шенгенското споразумение се спира заради съпротивата на холандския десен-популст Геерт Вилдерс, на чиято търпимост разчита правителството в Хага. Очаквате ли повече от германското правителство? Росен Плевнелиев: Всеки вижда, колко професионално и успешно се охраняват българските европейски граници. Разбира се, когато си направил домашните си и се придържаш към правилата, тогава очакваш солидарност. Тук очакваме и подкрепата на Германия. Имаше проблем с Холандия. Убедени сме, че популистките партии не бива в такава голяма степен да влияят върху европейската политика, както това става в холандския случай. Ние обаче ще си свършим работата. Тогава ще дойде и европейската солидарност. Die Welt: Въпреки високата безработица, България се придържа към границата на дефицата, записана в договора от Маастрихт. Това не вреди ли на растежа, който последно достигна само 1,7%? Росен Плевнелиев: Правилната рецепта за Европа се състои от финансова дисциплина, структурни реформи за по-голяма конкурентноспособност и политика за растеж. Правителствата трябва да харчат само толкова, с колкото разполагат. А не толкова, колкото искат. България е добър пример за това. Нашият дефицит е под контрол. Той е под 2,1% от брутния вътрешен продукт (БВП). През тази година вероятно ще падне дори под 1,6 на сто. Нашите държавни дългове, със своите 16,2% от БВП, са не само сред най-ниските в Европа, но и в световен мащаб. Преди 15 години България беше фалирала. Една трета от финансовите институти бяха банкрутирали и хората бяха на улицата. Тогава българските дългове възлизаха на 105% от БВП. Редуцирането им е рецепта, която с удоволствие бихме дали и на други държави в Европа. Die Welt: Визирате вероятно Гърция. Имате ли разбиране за държави, където благосъстоянието е отчетливо по-голямо, но маастрихтските критерии не се изпълняват? Росен Плевнелиев: Имаме разбиране. Но, знаете ли: в Гърция, Испания и в други страни се очаква растежът да дойде от Брюксел. А той се гради вкъщи и всички трябва здраво да работим за него. Това правим в България. Най-напред трябва да се създаде потенциал за растеж, като за целта трябва да се осъществят структурни реформи за повишаване на конкурентоспособността и производителността. Растежът не идва наготово и на кредит. Ние заставаме зад нашите приятели в Гърция. Те ще получат помощ. Но и домашните трябва да си направят. Хубава къща може да се построи, когато основите са стабилни. Die Welt: България все още се затруднява да извърши съдебната реформа и да победи корупцията. Защо? Росен Плевнелиев: Много правителства преди това не поставяха акцентите там. От три години ние се опитваме да разработим нови закони и да проведем структурните реформи.  Много по-ефективно управляваме средствата от европейските фондове. Има само три държави, в които нито една от оперативните програми на ЕС не е била прекратявана. България е сред тях. Разбира се, не казвам, че сме перфектни, или че не ни предстои още много работа. Правосъдната система трябва да стане по-ефективна и да се произнася по-бързо. В парламента беше приет и закон за отнемане на незаконно придобитото имущество.Това ще има силно превантивно влияние и върху престъпниците, и върху политиците. Die Welt: Често се критикува липсата на медийна свобода в България. Последно, българското сдружение на издателите се оплака, че правителството финансира индиректно доброжелателни медии. Не се ли корени в това един от проблемите за развитието на страната ви?  Росен Плевнелиев: Да. Ако искаш да се развиеш като стабилен партньор в демократичното европейско семейство, е важно да се придържаш към основните демократични принципи. Ние имаме проблеми, но българското развитие не е завършило. Преди 20 години имахме тоталитарна социалистическа система, в която липсваше въобще гражданско общество и нямаше никакви свободни медии. Съзнаваме проблема, търсим добри решения, но и добри партньорства. Много ще се радваме, ако от Германия и Европа дойдат инвестиции в българския медиен пазар. Die Welt: Когато едно правителство съзнателно влияе върху медиите, това не е въпрос на развитие, а просто опит да се повлияе на общественото мнение в собствена полза.   Росен Плевнелиев: Ако има доказателства, че правителството върши това, като президент ще се намеся. Избран съм пряко от хората и нося отговорност пред българското общество. Необходими са обаче доказателства. Понякога ние в България сме твърде самокритични. Заради липсващата ефективност на някои институции, информациите се разпространяват все чрез медиите. За мен като президент функциониращите институции са върховен приоритет. Имам предвид съдебната система и медийния надзор. Когато бъде постигнато това, медийната среда ще стане съвсем друга. Искам ясно да подчертая - България има невероятно разнообразие от медии, както на регионално, така и на национално ниво, но най-вече в интернет. Die Welt: Малцинства, като ромското и хомосексуалното, често стават жертви на насилие от десни движения. Наскоро 1500 хомосексуални демонстрираха в София за равноправие, докато представители на църквата призоваваха да ги убият с камъни. Прави ли държавата Ви достатъчно за защитата на тези хора? Росен Плевнелиев: Става въпрос за няколко представители на църквата, а не за официална позиция на Българската православна църква. Още веднъж: за 20 години не можем да направим това, което други държави са постигнали в продължение на 100. Показали сме, колко сме толерантни. България си сътрудничи прекрасно с всичките си съседи. Българското общество също се развива положително. Има популистки и дясноекстремистки партии, но българите са толерантни. Парадите на хомосексуалните стават все по-големи с всяка изминала година и свързаната с това толерантност ни радва, разбира се. Die Welt: В САЩ Мит Ромни, твърди че може да санира страната, тъй като е ръководил предприятие. Бизнесмените по-добри политици ли са? Росен Плевнелиев: Във времената на криза това, че си бил бизнесмен, помага много, тъй като се налага бързо да се взимат тежки решения. Не искам да се меся в американската предизборна кампания. Моето минало на предприемач ми помогна да постигам бързи резултати и да печеля доверието на хората. След 20 години празни обещания българите се дистанцираха от политиката. За да се обърне тази тенденция има нужда от политици, които си държат на думата. Част от моя успех се дължи на това, че поставям приоритети. Дадох малко обещания, но ги изпълнявам. Die Welt:  Политиците, които са направили парите си в частния бизнес по-малко ли са податливи на корупция? Росен Плевнелиев: Категорично. Когато сте богат, парите не са най-важното, а репутацията. Когато я загубите, губите всичко. Интервю на Конрад Пуциър

Прочети цялата новина

Свързани новини: