Как спипаха банките да манипулират лихвите

в. Франкфуртер алгемайне цайтунг

Британската банка Barclays е публикувала неверни данни за лихвите, може би дори под натиска на британската централна банка - Bank of England. Избухна нечуван скандал.

Младата дама не би могла да се изрази по-гневно за прогонването на татко си. “Трябва да ги обезглавят”, недоволства в социалната мрежа Twitter 23-годишната дъщеря на Боб Даймънд по адрес на британския министър на финансите Джордж Озбърн и лидера на опозицията Ед Милибанд. “Никой на света не е заслужил повече уважение от баща ми. Той работи за издигането на Barclays 16 години”, заявява Нели в социалната мрежа.

Наложи й се обаче бързо да изтрие ругатните към правителството, а междувременно трябваше да утешава баща си, който само няколко часа след тричасовото изслушване пред британската комисия по финанси стремглаво напусна града и отлетя за родната си Америка.

“Това е линч”

Какво доведе до метежа на правителството, Bank of England и регулаторните органи срещу вече бившия шеф на Barclays? Едва през януари 2011 година с благословията на британската Служба за финансов надзор (FSA) и Bank of England Боб Даймънд бе повишен от ръководител на инвестиционното подразделение в ръководител на цялата банкова група.

Дори когато неотдавна американските и британски регулаторни власти наложиха на Barclays рекордната глоба от близо 350 милиона евро не ставаше и дума Даймънд и неговият главен оперативен директор Джери дел Мисие да подадат оставки. Само преди няколко седмици Дел Мисие бе повишен с благословията на Службата за финансов надзор.

“Това е линч. В предишни столетия щяха да ни вържат за стълб на пазарния площад и да ни замерят с домати”, заяви ръководството на Barclays.

Високопоставените банкери от мрежата на “старите другарчета” обаче се радват, че се наложи Даймънд да обърне гръб на Сити - в техните очи американските банкери от Уолстрийт са съсипали някога почтената репутация на Сити.

“Ще свърши в пандиза”, ругае банкер по адрес на Даймънд.

Богатство, влияние, мания за величие

Все пак обаче при главоломната си кариера американецът превърна Barclays в могъща инвестиционна банка. Едно от деветте деца на учителска двойка и потомък на ирландски и шотландски предци, Даймънд постъпва в Barclays през 1996 година. Тогава британската финансова институция е универсална банка, а инвестиционното й подразделение има по-скоро второстепенно значение.

Следват десет години на неудържим възход на Даймънд и инвестиционното банкиране. Това е десетилетие на бърз растеж на Уолстрийт и Лондон, спиращо дъха развитие на все по-сложни финансови продукти и все по-силно обвързване на финансовите пазари.

От двете страни на Атлантика англосаксонските правителства упорито се придържат към подчертано либерален надзор, за да предложат на финансовия сектор възможности за бизнес. Това донесе на банкерите богатство и влияние, но също и мания за величие и безотговорност, включително при Barclays.

Да бъдеш в центъра вместо просто да присъстваш

В периода на ръководството на Даймънд някои брокери на Barclays са се възползвали от клиенти като германските регионални банки, на които са продавали сложни финансови продукти, причинили по-късно на купувачите тежки загуби. Barclays е забъркана в почти всички големи финансови скандали.

Докато Даймънд ръководи “само” инвестиционното банкиране под скиптъра на шефа на концерна Джон Варли, подозрението спрямо американския банкер е в границите на нормалното. Двамата са забележителен екип: Варли, консервативен британски банкер, здраво закотвен в британската институция, и до него “готиния” американец Даймънд - шеф на инвестиционното банкиране, смел, фанатичен любител на тениса и заради високите си бонуси - трън в очите на мнозина.

Буйно честолюбие

Всъщност, в пика ...

Свързани новини: