Пейзаж с кладенец и звук на трупащи се долари

Дълбоко навътре сред залесените хълмове на Пенсилвания, на възвишение близо до група хамбари и фермерски къщи, сондажната площадка "Кикта" на "Шеврон" се откроява в края на тесен селски път. Обектът е върху шистата Марселъс - газови находища на площ от 250 000 кв. км, простиращи се през щатите Пенсилвания, Западна Вирджиния и Ню Йорк. Сондата е висока 30 метра и е толкова огромна, че умът не побира как изобщо са я докарали дотук, но тя пристига разглобена, а частите се побират в камиони.   Съоръжението е стъпило върху акър изравнена земя на върха на хълма, заедно с резервоар, побиращ милион галони, който осигурява гигантските количества вода, необходими за извличането на шистовия газ. Превозни средства и машини чакат в готовност за действие.   Само от тази площадка ще бъдат прокопани четири кладенеца. Сондата първо ще пробие надолу на дълбочина 2300-2500 метра, след което свределът ще бъде преместен в хоризонтална позиция и сондажът ще продължи в посока навън. Газът ще започне да се издига към върха на петролните кладенци, които са само на няколко метра един от друг, след като бъде извършена следващата операция - хидравлично разбиване или фракинг.   Шистата представлява твърда скала, съставена от седименти, отложени на дъното на море или езеро преди милиони години. За да бъде "заставена" да освободи съдържащия се в нея газ, тя трябва да бъде разбита на късове. От дупки по протежение на хоризонтални тръби, дълги до 2 км и широки 14 см, в шистата се впръскват под високо налягане вода, ситен пясък и фракингова течност.   Фракинговата течност, която е около един процент от сместа, е комбинация от желиращи полимери от вида, който се среща в храните и козметиката и чиято цел е да задържа пясъка в течността, докато я напомпват в кладенеца; химикали, подобни на отстраняващите котления камък, за да разградят полимера и да освободят пясъка, когато той пристигне в раздробената шиста; вещества, намаляващи триенето (като тези в бебешките пелени) за да поддържат притока равномерен и биоцид - дезинфектант, който не позволява отлагане на бактерии по стените на кладенеца.   Когато достигне шистата, сместа от вода и фракингова течност разпуква скалата, а пясъкът задържа процепите отворени, позволявайки на газа да потече към повърхността.   Енергозахранването на операцията се осигурява от двигателите на цяла флотилия камиони, така че този етап от процеса може да бъде доста шумен. Но всичко това свършва само за пет дни, след което шистовият газ потича и камионите, самосвалите и мобилните офиси заминават другаде, за да започнат всичко отначало.   След малко повече от едногодишна дейност, почти половината от която заета с планиране и получаване на разрешения, повечето от земята е възстановена с изключение на малък тръбопровод и воден резервоар върху малка част от първоначалния обект. В Илаяс, приключила операция на "Шеврон", единственият звук, който нарушава затревената наново ливада, е едва доловимото свистене на газа, който преминава през подземна мрежа от тръби.   Това е звукът на трупащи се долари и той може да се чува още 30 до 50 години. Газът изтича устремно през първата година, година и нещо, преди да се свие твърде бързо до около една трета от първоначалния си дебит и постепенно да продължи да спада.   Удивителното при добива на шистов газ, казва Брус Ниемайър, регионалният шеф на "Шеврон, е "отсъствието на каквито и да било удивителни неща", които да се случват над земята .   Марселъс не оправдава очакванията за газово находище - гледката е дивно красива. И не само, че изгледът е добър - разработването на газа е евтино, евтин е и добивът. Средните разходи на кладенец са 6-7 долара на метър срещу 7-11 долара на обектите от шистата Хейнсвил, разположена върху части от Арканзас, Луизиана и Тексас.   Още повече, че Марселъс е близо до големите пазари по Атлантическото крайбрежие, така че и доставката на газа е евтина.   Де да беше такова всяко газово находище.   По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: