Маша Илиева: Без помощ от държавата, международният балетен конкурс във Варна няма да оцелее

Автор: Елиана Митова

Международният балетен конкурс стартира в Летния театър във Варна на 15 юли, неделя. Морската ни столица отново се превръща в най-авторитетната сцена на балетното изкуство. По този повод „Класа” потърси по телефона примабалерината Маша Илиева, лауреат на конкурса, чиято творческа биография е тясно свързана с Варна. Откриваме я извън пределите на България.
- Здравей, Маша! На 15 юли започва балетният конкурс във Варна, стегна ли вече куфарите?
- Намирам се в Кан, заедно с моя приятел Сергей. Тук сме на почивка.
- А защо точно Кан?
- Френската Ривиера е добро място за лятна ваканция. Преди няколко години приятели ни поканиха да летуваме в Кан, хареса ни, затова от 5 до 15 юли всяко лято сме на Ривиерата. В началото на ХХ век царските руски балерини винаги са летували в Кан, или в Ница.
-  Значи ще пропуснеш Варна?
- Не е възможно да пропусна Варна, от 1972 година насам не съм пропускала конкурс. Тогава на стълбите в Летния театър срещнах голямата руска балерина Галина Уланова, тя ме погали по главата и каза: „Ето една бъдеща балерина”. Майка ми съзря в нейните думи някакво прозрение. По-късно, през 80-те, получих лауреатско звание на конкурса. Бяхме само две жени – аз и една китайка, които заслужихме медали. След медала започнаха на всеки конкурс да ме канят за участие в гала концерта. Тази година обаче, за съжаление не ме поканиха. Тази година ще отида направо за втория тур. За да се видя с колеги и стари приятели, между които и големият балетист Максимилиано Гера.
- Това означава ли, че ще отидеш само от сантимент, че нямаш професионален ангажимент към конкурса?
- Имам и професионален ангажимент. Подготвих една от българските кандидатки, Кристина Чочанова. Тя е млада балерина в трупата на Софийската опера, много талантлива, с бъдеще. Изигра и няколко ролички, като па де троа в „Лебедово езеро”. Повярвах в нея и с удоволствие работих. Дано Варна бъде за Кристина големият шанс в кариерата.
- Колко са българските участници в конкурса?
- Общо четирима. Участва и Натали Братанова, внучката на хореографа проф. Петър Луканов. Натали е дъщеря на Елица Луканова, дъщерята на Петър Луканов, която още танцува. Ето три поколения от едно семейство, които са се посветили на балета.
-  В балета семействеността е сякаш неизбежна?
- Балетът е изкуство на безрезервно отдадените творци. По друг начин не може. Лишаваш се от всичко в името на кариерата. А Варненският балетен конкурс е наша гордост, защото е първият в света. В това отношение бием дори руснаците. Той е една от визитните картички на България пред света. Случвало ми се е по време на гастроли в чужбина колеги балетисти да бъркат, че Варна е столицата на България. Питат откъде съм, казвам от София, те не знаят къде е София. Като кажа:”София е столица на България”, те ме контрират: „Не, столица на България е Варна, там се провежда балетният конкурс.”
- Неведнъж през последните години оцеляването на конкурса е под въпрос. След смъртта на проф. Емил Димитров, председател на фондация „Международен балетен конкурс”, тази заплаха е още по-реална?
-  Емил Димитров посвети живота си на конкурса. За щастие неговият син Димитър Димитров пое работата му в памет на баща си. Така че организационно конкурсът не може да пропадне. Емил имаше много връзки, общуваше със световни звезди. Те едва ли ще се откажат от подкрепата си за конкурса. Ето, и тази година във Варна пристига легендарният руски балетмайстор Юрий Григорович, който ще бъде председател на журито. Световният балетен елит обича Варна. Но конкурсът задължително трябва да получи сигурна и постоянна подкрепа от държавата, от община Варна. Това е въпрос на културна политика. Това е въпрос на духовно оцеляване.

-

Прочети цялата новина

Свързани новини: