Бързи решения за прахосването на храни в Европа

Една трета от хранителните продукти в света свършва на боклука. Подобни статистики бяха в центъра на дискусия, организирана от италианския производител на спагети Barilla в Брюксел, където в типичен стил законодатели и лобисти обсъдиха прахосването на храни, преди да се отдадат на угощение в най-доброто местно заведение. След като се запозна с факти като изхвърлянето на 1,3 млрд. тона отпадъци от всичко между прекалено големи ресторантски порции до гурме сандвичи без коричка, в. „Уолстрийт джърнъл“ разговаря с Тристам Стюарт, автор на книгата „Прахосване: разкриване на глобалния скандал с храните“. Според него политиките на ЕС в сектора не просто вредят на околната среда, но губят пари. Редуцирането на изхвърляните продукти налага съчетание от образование, промяна на правилата и изменение на икономическите стимули. Стюарт обаче посочва няколко области, в които ЕС може да направи нещо веднага.  
Първата крачка е да се вдигне забраната за храненето на добитък с остатъци от храни, въведена след епидемията от шап във Великобритания през 2001 г. Европа внася 40 млн. тона соя годишно, голяма част от която се дава на животни, които съвсем спокойно могат да бъдат хранени с остатъци от ресторанти и обществени кухни. Импортът на огромни количества соя е ужасен за околната среда, но също така поставя европейските фермери в неизгодна позиция спрямо конкурентите им от останалия свят, които не се съобразяват с подобно ограничение. Всъщност в Япония, Южна Корея и Тайван законодателството разпорежда част от хранителните остатъци да бъдат изпращани на фермерите. В Япония здравните съображения в тази посока са решени с централизирани заводи за стерилизиране, поддържани от държавата. Стюарт има и друг план, ако този не удовлетворява властите в ЕС. „Електронна система за наблюдение може да бъде въведена като допълнителен механизъм за гарантиране на стерилизирането. Става въпрос за поставяне на термометър в тръбите/цистерните за стерилизиране, който ще регистрира достигането на необходимата температура, след което информацията може да бъде следена от регулаторите по електронен път.“          
Край на нелепите стандарти. Всякакъв вид храни се изхвърлят, защото не покриват критериите на ЕС, големите търговски вериги или потребителите. От реформа в силно критикуваната единна политика в земеделския сектор до това, какви риби могат да бъдат ловени във все по-неплодородния океан, правилата трябва да се променят, казва Стюарт. Един от проблемите е връщането на годни за ядене риби в морето, когато са мъртви, защото не изглеждат с достатъчно високо качество или не отговарят на стандартите на ЕС. Комисията цитира проучване от 2005 г., според което 1,3 млн. т риба са били върнати много преди да стигнат брега. Европейският съвет смята, че практиката трябва да се забрани, но не всички страни членки са съгласни и предложението може да бъде забавено. „Погледнете само лобито, работещо срещу реформата в рибарството, не можем да си позволим отлагане дори с няколко години“, казва Стюарт. Правият банан е част от фолклора на Брюксел, но има правила за еднородност при плодовете и зеленчуците, търгувани в ЕС, и много по-стриктни правила, налагани от супермаркетите. Конкурсът за най-красива краставица трябва да престане, като се имат предвид купчините продукти, които не стигат до щандовете заради манията на потребителите по добрата визия.            
Трябва да се въведе закон за конкуренцията. Супермаркетите имат огромна власт върху доставчиците и могат да откажат покупката на земеделска продукция по различни причини, включително наличието на няколко стръка трева в поле от спанак. Това означава, че напълно годна за ядене реколта отива на вятъра. Търговските вериги използват господстващото си положение на пазара, а производителите често са принудени да понасят загуби по стоката си, казва Стюарт.
Еврокомисията казва, че работи върху проблемите, като целта е изхвърлянето на годни храни в ЕС да бъде смъкнато наполовина до 2020 г., част от „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите“. Идеята е да се ограничи изхвърлянето на продукти по цялата верига, а ЕС да развие по-устойчив подход към храните. Брюксел работи и по въпроса със стандартите. Говорител на земеделското звено към Еврокомисията заяви, че въвеждането им е станало по молба на сектора, така че да се улесни функционирането на единния пазар. От 2008 г. броят на плодовете и зеленчуците, обект на специфични критерии, е редуциран от 36 на 10, а и дори най-грозният морков може да бъде използван в производството, тъй като изискванията важат само за стоките, продавани директно на потребителите.

По в. „Уолстрийт джърнъл“

Прочети цялата новина

Свързани новини: