Докладът на ЕК: Има политически натиск над съда, реформите не са необратими

Европейската комисия (ЕК) се съмнява, че реформите в съдебната власт в България са трайни и необратими, а независимостта на съда е била поставена под въпрос от серия директни политически критики спрямо отделни съдии, се казва в черновата на доклада на Брюксел, цитиран от ”Труд”. Външното наблюдение върху страната ще бъде продължено. В изключително критичен тон политическият документ обобщава свършено от България в реформата на съдебната власт и МВР за последните 5 години и половина от членството в ЕС. В него са отчетени всички законодателни промени, направени за това време, но се отчита, че приложението им на практика все още се чака. Унизително за България е заключението, че много от важните стъпки в реформата са били направени само заради външния натиск, което поставя под въпрос необратимостта на промените. Различните правителства и парламенти през последните 5 години са придавали различно значение на съдебната реформа, а основни принципи като независимостта на съдебната власт не са били спазвани докрай, смятат Брюксел. "Висшият съдебен съвет (ВСС) получи широки правомощия да управлява и ръководи съдебната власт. Но те не бяха използвани за ефективно управление на системата, основано на заслугите и честността, което да доведе до последователно и независимо правосъдие", пише в заключенията на ЕК. В доклада се казва, че наблюдението на Брюксел ще се фокусира върху избора на нов ВСС, главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. Еврокомисията отчита, че са направени законови промени, които са дали възможност на ВСС да бъде основен играч в съдебната реформа. Документът отчита още, че в тази област има напредък и за първи път над съдиите и прокурорите се упражнява контрол от независим орган - инспектората към ВСС. Въпреки това тези усилия не са довели до значителни подобрения в отчетността и ефективността на съдебната власт. "Делата често продължават прекалено дълго. А дисциплинарната практика на съвета е непоследователна. Много от случаите на процедури срещу магистрати не са завършили със задоволителни резултати", продължават тежките изводи в доклада. Според ЕК атестациите, повишенията и назначенията на магистратите не са прозрачни и не следват обективни критерии според заслугите. Липсва ясна кадрова политика, която да балансира натовареността на съдиите и прокурорите. А мерките за подобряване на съдебната практика често изглеждат повърхностни и нямат конкретен ефект върху развитието на важни случаи. Реформа из основи От Брюксел отчитат, че слабостите не са следствие само от лошото приложениое на закона, но и са следствие от структурните, процедурните и организационните слабости на ВСС и прокуратурата. Еврокомисията пише, че само силен съдебен съвет и  прокуратура, отдадени на желанието за ефективно управление на съдебната власт, могат да изведат реформата до успешен край. В доклада отново се говори за реформа ”из основи” на съдебния съвет, както и в техническия доклад от февруари. Комисията напомня, че е препоръчала пряк избор на членовете на ВСС, но с оправданието, че това няма как да се случи сега, реформата е отложена. Като голям тест пред българските институции се сочи предстоящите избори на нов ВСС и нов главен прокурор. Съмненията, че хората на ключови позиции не се назначават само на базата на техните качества, се потвърждават от избора на  Нестор Несторов и Кирил Гогев за членовете на ВСС. Според ЕК изборът на двамата не е бил прозрачен и обективен. Еврокомисията коментира и изказванията на вътрешния министър Цветан Цветанов по конкретни дела и най-вече по тези на съдия Мирослава Тодорова. Без да цитират имената им, те посочват, че независимостта на съда е била поставена под въпрос от серия директни политически критики спрямо отделни съдии. Според Брюксел ВСС не е предприел нищо, за да защити независимостта на съда в тези случаи. Общото усещане е, че не се спазва разделението на властите, а това оказва директно влияние на общественото доверие към съдебната власт, пише в доклада, цитиран от ”Труд”. ВСС е показал известна снизходителност и склонност да премълчава важни проблеми, смятат в Брюксел. В доклада се припомня как процедурите по емблематични случаи на търговия с влияние като Красьо Черния и "Приморско" са започнали едва след силен обществен натиск, а прокуратурата не е провела систематично разследване на замесените магистрати. ЕК сочи, че това е довело до сравнително слабите резултати в борбата на съдебната власт с корупцията в собствените редици. В доклада се констатира още, че през последните 5 години изборът на много високопоставени магистрати не е бил прозрачен и стоят обвинения за политически назначения. "Разликите в натовареността на магистратите доведоха до сериозно забавяне в много съдилища, и то най-вече в писането на мотивите към присъди. Това забавяне е истинска пречка за ефективността на съдебния процес. Освен това то засяга и независимостта на съдиите, защото, когато забавят мотивите към присъда, съдиите са в нарушение. Професионални организации поставят въпроса за това, че едни съдии биват наказвани за закъсненията си, а други са толерирани”, коментират от Брюксел по казуса с Мирослава Тодорова   Борбата с мафията е предизвикателство Организираната престъпност си остава фундаментално предизвикателство за България, се казва в черновата. Еврокомисията (ЕК) цитира данни на Европол, според които български престъпни групировки, специализирани основно в трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 членки на ЕС. Това прави българската мафия една от най-големите в Европа. В доклада се казва, че напредъкът на България е основно в по-бързия обмен на данни, но той е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност. ”Но ролята и вниманието (на групировките) зад граница не са толкова страшни, колкото в самата България, където те са уникални. Тези групировки упражняват значително влияние върху българската икономика - годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1,8 млрд. евро. Това ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции", пише в черновата на доклада Сред малкото похвали от Брюксел е за множеството полицейски операции след идването на власт на ГЕРБ, но се подчертава, че многото арести не са довели до много дела. В доклада се казва, че организираната престъпност "бе здраво разклатена, ограничиха се проституцията, трафикът на хора и фалшификациите". ЕК дава като конкретен пример, че България не се справя, бягството на Братя Галеви. "Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата", пише в черновата. ЕК за пореден път сочи, че по твърде малко важни дела срещу организираната престъпност има присъди. А за последната година по 4 такива процеса обвиняемите бяха оправдани. Само за 4 от общо 33 поръчкови убийства след 2006 г. са почнали съдебни дела. А от общо 77 "знакови" дела за организирана престъпност, които ЕК наблюдава, едва 16 са приключили с присъди. В 10 от тях всички или част от обвиняемите са оправдани. За слабите резултати вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства, пише в доклада

Прочети цялата новина

Свързани новини: