Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика (ИМП): България се управлява през телевизорите

Борислав Цеков е юрист и политик. Правен съветник в НС (1996-2000); депутат (2001-2005); главен секретар на омбудсмана (2005-2010); президент за България на World Jurist Association (1999-досега)


 - Г-н Цеков, предварителните информации за доклада на Еврокомисията, който се очаква да бъде оповестен в сряда, са, че той ще е най-негативният от всички досега. Защо се стигна дотук?
 - Резултатите, констатациите и оценките в доклада са очаквани. Жалкото е, че едва на третата година от мандата ЕК излиза извън общите и бравурни чиновнически фрази. Това, което се дава като предварителни констатации,  ние го изпитваме като общество – липсата на ефективност в борбата с престъпността, ръст на полицейското насилие, затлачването на съдебната реформа. Ако доскоро ЕК говореше за устрем за реформи, сега, ако подходи честно,  би трябвало да констатира, че в българското правителство има отказ от реформа. Има фасадни действия в различни сфери и особено в най-невралгичните – реформа в съдебната система, борба с организираната престъпност и корупцията, но реалните резултати са на критично ниско ниво.

 - Каква е оценката ви за битката между институциите, която наблюдаваме три години?
 - Още през есента на 2009 г. в своя първи мониторингов доклад ИМП заяви метафорично, че усилията, които се декларират, че се правят от това правителство по отношение на реформата в съдебната власт, приличат на стария виц за съветското политбюро, оглавявано от Леонид Брежнев. То стои в спрял влак и ритмично се поклаща, за да имитира движение. За съжаление преди три години действията на кабинета бяха посрещнати с общи овации, а днес се вижда, че реформите са затлачени, конфликтите между институциите са част от проблема и са показателни за липсата на реформаторско мислене, на идеи, да не говорим за стратегия. България се управлява хаотично, ситуативно и през телевизорите, а не с компетентност и реформи, които да дадат конкретни резултати.

 - Как може да се излезе от тази нелепа ситуация и какви конкретни стъпки трябва да се направят, за да се случат реформите в съдебната система?
 - Това, което трябва да се случи според нас, е правителството и МВР да разберат какво е истинското им място в процеса. Не  е работа на вътрешния министър да дава оценка на съдиите и на съдебните актове. Не е работа на изпълнителната власт да се намесва в съдебната. Второто, което е още по-важно – трябва да се направят публични избори на ВСС. Да се даде възможност на гражданското общество и на медиите да задават въпроси на кандидатите, на които те да отговорят. Не може ВСС да бъде избиран задкулисно и на базата на договорки на различните партии.  Необходимо е  да има публични изслушвания на кандидатите за ВСС. Това важи както за парламентарната квота, така и за съдебната. Друго, което може да се направи в по-дългосрочен план, е да се въведе практика, която дава възможност за граждански контрол върху съдебната власт. Това означава, че след като бъдат избрани от ВСС административните ръководители на съд и прокуратура на различни нива, те да подлежат на вот за оставане на поста. Тази практика я има в Америка – вече назначеният кандидат се подлага на избор в съответния район, за да кажат гражданите да или не на съответната кандидатура. Това е начин да се минимализира влиянието на фигури като Краси Черния, които кадруват в съдебната система. Това е дългосрочна реформа, но истината е, че трябва да се направи нещо смело и иновативно, защото в момента няма политическа сила, която да е в парламента и да предлага нещо смело и ново. Виждаме само до болка втръснали клишета, които никога досега не са давали резултати. Слушахме и разни абсурдни идеи за междуведомствени съвети и т.н  Това трябва да се остави настрана и да се помисли за бързи и  иновативни мерки, които да  върнат общественото доверие в съдебната система. Другото, за което трябва да се помисли, е за професионализма в МВР. Надявам се, че докладът на ЕК ще даде оценката, че част от проблема с борбата с престъпността е именно в МВР.

 - Премахването на политическата квота във ВСС, както предложи ДСБ, може ли да бъде част от тези иновативни мерки?
 - Моето мнение като човек, който се занимава с конституционно  право, е по-различно. Политическата или парламентарната квота е форма на влияние върху кадровия орган на ВСС. Това, че през годините парламентарната квота се е оплела в задкулисни договорки, може да се преодолее чрез публични изслушвания и публични консултации при избора на кандидатите. Но ако се премахне парламентарната квота, това означава съдебната власт да се капсулира, а ние знаем, че гарван гарвану око не вади. Смисълът на парламентарната квота е обществото да влияе върху съдебната власт.

 - Уволнението на съдия Мирослава Тодорова раздели общественото мнение. Едните казват, че то е правилно, защото не може шефът на съдиите да бави дела, а другите са категорични, че това  си е политическа саморазправа. Каква е вашата оценка за този скандал, който също намери място в доклада на ЕК?
 - Случаят не е еднозначен. Г-жа Тодорова е публичен критик на опитите на МВР да се меси в съдебната власт. И тъкмо заради това нейното уволнение има политически привкус. Тя е в конфликт с вътрешния министър, с когото се съдят. Но нарушенията, които бяха посочени в подкрепа на нейното уволнение и които никой не оспорва, са сериозни. За тези нарушения междувпрочем и г-жа Тодорова не е дала публично обяснение, макар че го дължи. Не е обяснимо как е възможно да не са напишат мотиви за решени дела в продължение на пет години. Това не може да се прави от човек, който претендира да говори за професионализъм в съдебната система. Въпросът е, че ВСС не мери с еднакъв аршин за всички съдии, които бавят дела. И излиза, че заради критиката, която г-жа Тодорова отправя към  вътрешния министър, нейните нарушения бяха извадени на показ и тя бе уволнена, макар да има други нейни колеги с далеч повече забавени дела. Така че уволнението на Мирослава Тодорова има политически привкус и заедно с това тя не е еталон за професионализъм на базата на това, което виждаме. Недопустимо е човек, който е осъден за отвличания, да му се погасява отговорността по давност, защото съдията не е намерила време да напише мотивите. Това са безпрецедентни неща изобщо в съдебната практика и няма никакво извинение за тях. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: