В десетката: Защо е бавно правосъдието

„На политиците честичко им се иска да ни накарат да повярваме, че има простичко решение на всеки юридически проблем. През последните години сме свикнали да чуваме от политиците ефектни реплики и опростени идеологии, които искат да ни внушат, че всички ни проблеми могат да бъдат решени, ако се намалят необоснованите съдебни спорове, ако се сложи твърда ръка върху престъпността, ако всеки поеме отговорност за собствените си действия или ако се придържаме към някакъв лозунг. Е, това просто не е вярно!“

Джей М.Файнман – „Въведение в американското право“

От доста време насам, при случай се опитваме да обясним на неспециалистите, включително и на немалка част от юристите, които „знаят къде е съда“ или иначе казано не са влизали в съдебна зала, че проблемът с бавното правосъдие не е и няма начин да е в съда. Тука му е мястото да отворим и една скоба: самите съдии в немалка степен благоприятстват тази легенда, бидейки съвсем инертни и знаейки, че това не е така?

Да де, ма сейчас на дворе 2012 года, а не 1930г.?

Т.е. обществото има нужда да знае какво и защо се случва в съдебната система и когато съдиите седят безмълвно и над нещата на пиедестала си, дават възможност на „ерудити“ от типа на ЦеЦерон и онзи-който-строи-магистралите да пробутат на голяма част от народа тяхната версия. Ако и да е толкова различна и далеч от истината, че да няма нищо общо!

За това, сме я докарали до там, че повече от 30% от пълнолетното население у нас сляпо вярва на цветанизми от сорта: съдът трябва да се включи във борбата с престъпността, адвокатите трябва да подпомагат обвинението и прочие дивотии. Както и че зад всяка оправдателна присъда или забавяне е виновен всеки друг, но не и МВР и или прокуратурата?

А, де?

В крайна сметка, провокиран от яростните постове по форуми и коментари по блогове от вярващите, реших да дам моите две стотинки в защита не, не на съда.

В защита на правосъдието!

Ей, до там сме я докарали за смях на кокошките, адвокатите да браним правосъдието, ако и да сме от неизвестни кантори.

Има и още една причина за настоящата пледоария. От времето, когато бяхме стажант в Софийски градски съд и за цялото време през което сме обикновен адвокат, заседанията в СГС се насрочваха през 8 (осем) месеца.

За първи път, мисля през м.Януари тази година получихме призовка от СГС, като въззивна инстанция за м.Февруари 2013г.

Да оставим настрана за момент СГС и да видим какво се случва в най-големият съд в страната – Софийски Районен Съд.

От 365 дни в годината от тях 104 са почивните дни, 12 дни празници, от които изваждаме средно 20 дни отпуска и средно по 10 дни болнични и се получават 213 дни за работа. Айде, сега от тях извадете средно по два дни седмично за съдебни заседания и дежурства и на финала остават малко повече от половината от тези 213 работни дни или 109 работни дни!

Наказателните състави в СРС за миналата година имат по около 800 дела, а гражданските по около 1200 дела!

Айде сега, разхвърляйте бройката на тези дела върху 109 работни дни за една година.

А, сега де?

Дали бихте могли, дори само да ги прочетете за тва време? Повечето дела са купища томове, отделно от това почти няма дело, независимо гражданско или наказателно, което да приключи в едно заседание! ...

Свързани новини: