За свободата и страха от “монтанското право”

“Вярвам че свободата е способността да следваш гласа на разума и знанието, против гласовете на ирационалните страсти; това е освобождаването, което дава на човека свобода и го поставя на пътя на използването на собствените си рационални способности и на обективното разбиране на света и неговото собствено място в него.”

Бягство от свободата, Ерик Фром

В момента разделението сред българите много повече от всякога минава по линията свобода - не-свобода; страх – живот без страх.

Натискът, насилието, подслушването, шантажът, административната репресия, заплахите не могат да осигурят необходимото на властта превъзходство, ако страхът и мизерията не са блокирали цели територии и общности в страната.

Страхът да не се върнат предишните и страхът от силоващината на настоящите, засмука живота ни в спирала от страх, отнемаща свободата. Управлението се крепи на мантрата за неговата безалтернативност и все повече на страха от “монтанското” право - писано и неписано, наложено по милиционерски. Липсата на правно съзнание и убеждението, че всеки, който е критик на властта е престъпник са смразяващи по своята примитивност.

Тази “безалтернативност” и пропагандата на телевизорите разруши фундамента на демократичния и правов ред в България. Става все по-ясно, че това не може да продължи дълго.

Само свободните граждани могат да произведат честно, смело, почтено действие, което да превърти зъбчатката на безалтернативността - да разглоби зловещата схема на недосегаемите олигарси, политическите технолози и медийните могули, конструирана върху страха и не-свободата.

Отхвърлянето на Страха е бягство към Свободата.

От блога “Лов на рибка бананка“

Прочети цялата новина

Свързани новини: