Китай иска територии от всичките си съседи

Китайският лидер Мао Цзедун успя не само да изгради една здрава страна - той набеляза и една глобална цел: “Трябва да покорим земното кълбо, където ще създадем мощна държава”. Днес КНР има териториални претенции към всички свои съседки. САЩ естествено мечтаят за ролята на посредник в решаването на регионалните спорове. Пекин обаче явно не дава и пет пари за тяхното мнение.

Миянма, Лаос, Северна Индия, Виетнам, Непал, Бутан, Тайланд, Малайзия, Сингапур, островите Рюкю, 300 острова в Южнокитайско, Източнокитайско и Жълто море, освен това Киргизстан, Монголия, Тайван, Южен Казахстан, афганистанската провинция Бадахшан, Забайкалието и южната част от Далечния изток до Охотск - ето пълния списък с територии, изгубени от Китай според Мао с рухването на империята Цин.

Взети заедно, тези държави и региони надхвърлят територията на днешната КНР. Правителството на Поднебесната империя не представя всичките си претенции на международната арена, но в самата държава империалистическите амбиции не са загърбени - напротив, активно се пропагандират.

Засега властите на КНР споменават публично само териториите, които може да бъдат отнети поне теоретично от Япония и Корея. У Токио редовно будят огорчение не само пътуванията на руски лидери до Курилските острови, а и китайските кораби, спокойно навлизащи в спорната акватория край островите Сенкаку. Пекин ги нарича Дяоюй и твърди, че по принцип са си китайски, но след Втората световна война японците злодейски са ги измолили от САЩ, в чиято юрисдикция е бил необитаемият архипелаг.

На островите са открити солидни запаси от природен газ; за растящата промишленост на Китай и за стагниращата икономика на Япония това е свръхсериозна причина да водят битка за архипелага, независимо как се нарича. Без да забравяме и огромните рибни пасажи, от които гъмжи морето наоколо. Засега обаче страните са договорили само за сътрудничество в експлоатирането на находищата в региона. Междувременно японците се държат горе-долу прилично, но редовно научаваме за китайци, заловени при незаконен добив на въпросната риба.

Всеки териториален спор, по-точно решаването му, е сериозен прецедент. Ако бъдат задоволени претенциите на Китай макар за една само “изгубена” територия в списъка, имперската машина ще се задейства и никой не би могъл да я спре.

При все че китайците са много доволни от сътрудничеството с нас и винаги подкрепят Русия в Съвета за сигурност на ООН, в лични срещи из кулоарите техни дипломати намекват уж на шега пред руски колеги: нали разбирате, че скоро ще се наложи да ни отстъпите част от Далечния изток? Та ние сме повече от милиард, а вие нямате вече и 150 милиона из цялата си огромна територия. Тези опасни тенденции - демографски, съответно и геополитически, би трябвало да изплашат руското правителство.

Засега обаче то май се радва, че Пекин поставя териториални искания само на Сеул и Токио. Защото през 2005 г. на Русия вече й се откъснаха от сърцето 337 квадратни километра: на Китай бяха отстъпени един парцел край остров Болшой (горното течение на р. Аргун в Читинска област) и два парцела край островите Тарабаров и Болшой Усурийский в района, където се сливат реките Амур и Усури.

Между другото, никой от шефовете на военните ведомства в АСЕАН, където членуват всички спорещи държави, не е склонил и до ден-днешен безусловно да признае например, че Дяоюй е японска територия. Вместо това министрите на отбраната на Виетнам, Индонезия, Австралия, Тайланд и Сингапур приканиха японските власти да действат внимателно, в рамките на международното право. Тези държави със сигурност нямат интерес спорът да бъде решен - инак разстоянието между земите им и Китай ще зависи само от упорството на империята.

Те пазят мълчание и във връзка с “остров Иодо” - на китайски Суян, в Източнокитайско море. Хитрите китайци сочат за пример принципа, по който бе разделена Арктика, и твърдят, че неуморно контролират подводната скала на това мъничко парченце земя.

Доколкото обаче Иодо се намира по-близо до корейците, през 2003 г. те построиха там необитаема станция за морски проучвания. А от гледище на международното право тази скала изобщо не може да бъде предмет на дискусии.

При всяко положение споровете продължават; Япония и Южна Корея все още разполагат с подкрепата на своя неизменен съюзник, Съединените американски щати. Те разглеждат евентуалното обединяване на Югоизточна Азия като шанс да бъде спасена собствената им икономика - тогава центърът на световната търговия ще се измести в регион, където засега няма транснационални корпорации в количества, достатъчни за САЩ. А простор за нови начинания - колкото щеш!

Успехът на Белия дом в зоната обаче не зависи от силата, каквато Америка обича да демонстрира независимо от повода, а от дипломацията, защото държавите от АСЕАН и от Азиатско-Тихоокеанския регион нямат доверие нито помежду си, нито на друг някой извън регионалните предели. Но Вашингтон си е спечелил тук най-слабо недоверие, нали подкрепя постоянно Сеул и Токио. При все това Китай вече избутва Япония от мястото й в списъка на най-развитите икономики, а структурата на региона вече не се формира на чисто географски принцип.

Ето защо Вашингтон толкова държи сметка за териториалните претенции на Китай, а не на Русия, Индия или Австралия, да речем. Пекин е единствената световна столица, готова да употреби сила в борбата си за разширяване на териториите. През последните десет години, докато Америка надуваше своя финансов балон, Поднебесната империя не само развиваше промишлеността си, но разполагаше и военна техника в зоната на своите интереси.

Китай изпрати в региона 38 нови дизелови и атомни подводници, купи в Русия четири ескадрени миноносеца клас “Современний” и сам построи още десетина, изгради и мрежа от балистични ракети с наземно базиране за унищожаване на морски цели.

Подобно нещо е правела преди КНР само една държава - Съветският съюз по време на студената война. Нищо чудно, че американците са толкова разтревожени от редовните свади между Китай и основните им съюзници. Не им вдъхва спокойствие и военноморската база, изграждана на остров Хайнан. Разположена близо до Малакския пролив, тя може да заплаши редовното снабдяване на основните вашингтонски съюзници от региона - Япония, Южна Корея и Тайван, смята Сенатът на САЩ.

Сенаторите вече са решили, че с това поведение Пекин заплашва регионалния мир и стабилност, икономическото развитие, дори “гарантирането на продоволствена сигурност”. А международната общност чудесно знае как се развиват обикновено нещата след такива формулировки.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: