Посланикът на Норвегия Тове Скарстейн: В бизнес средите расте интересът към сътрудничеството между Норвегия и България

Посланикът на Норвегия  г-жа Тове Скарстейн завършва мандата си, който започна на 14 февруари 2007-а. В продължение на пет години г-жа Скарстейн даде живот на  важни проекти, емблематични за европейското развитие на страната ни. 
Тове Скарстейн завършва Университета в Осло и в Лунд (Швеция) като магистър по френски, испански и английски език (1969–1975). Дипломира се в Университета в Осло като магистър по политически науки и в  Института по икономика в Осло като магистър по мениджмънт.
Била е сътрудник в отдел „Информация“ при Държавна банка за заеми за образование (1975–1977), старши експерт в дирекция „Обучение“ при Министерството на администрацията (1977–1979). Съветник, нач. отдел и зам.-директор на дирекция „Имиграция“ при Министерството на труда и местното управление (1980–1992). Програмен директор на NARV във Виетнам (програма за репатриране на малолетни сираци бежанци) в сътрудничество с върховния комисар за бежанците на ООН (1992–1994). Зам.-директор на Норвежкия съвет за бежанците (1994–1996). Работила е като старши експерт в дирекция „Балкански страни“ (1996–2000), съветник в Постоянното представителство на Норвегия при НАТО, Брюксел (2000–2003). Преподавател в Норвежкия военен институт (2003–2004) и посланик по въпросите на трафика на хора в Генерална дирекция „Европа“ (2004–2006).
 
 - Ваше Превъзходителство, след броени дни завършва вашият мандат в България. С какви чувства и настроения ще напуснете нашата страна? Какви спомени ще запазите?
 - Когато за първи път дойдох в България, не познавах добре страната. Сега, след повече от пет години, прекарани тук, се радвам да споделя, че България е страна с удивително богата култура. Страна с красива и все още чиста природа. Страна с много приятелски народ. Страна с голям потенциал, все още неизследван.
 По време на моя мандат в София силно ме впечатлиха общите неща между нас, норвежците, и българите.  Много малко норвежци например знаят, че националните костюми, с които ние сме толкова горди, всъщност са вдъхновени от местните облекла в региона на Черно море. Викингите, които са служили във византийската армия, бързо са попили и усвоили някои от местните традиции и са ги пренесли в Скандинавия. Сходствата между норвежките национални костюми и българските, изложени в Етнографския музей в София, са поразителни.
 - Имената на Фритьоф Нансен, Ибсен и Хамсун са добре познати в България. Преди няколко дни открихме паметник на Фритьоф Нансен в София, близо до НДК. Нансен  е онази личност, благодарение на която стотици хиляди българи, останали без документи, се върнаха обратно в България след Балканските войни и Първата световна война.   Много арменци се заселиха в България благодарение на Нансеновия паспорт, създаден от него.  Както и в миналото, така и сега  връзките между нашите народи  са разностранни и разнообразни.
 - Това, което  ще запомня от България, и надявам се, ще мога да съхраня и в бъдеще са многото приятелства, които създадох тук. Ще отнеса със себе си и частица от богатата българска култура, която имах възможност да опозная отблизо. Слънчевата светлина, храната – обикновена и вкусна, и, разбира се, българското вино.

 - Какво се случва с норвежките инвестиции в България? Какво можем да очакваме през следващите години във връзка с българо-норвежкото икономическо сътрудничество? Какво би представлявало интерес за инвеститорите от Норвегия в България?
 - Общата сума на норвежките инвестиции в България за периода 1998–2010 година е около 111,5 млн евро.  Най- голямата инвестиция е направена от норвежката компания DINO NOBEL ASA, водещ доставчик на индустриални експлозиви. Двустранният стокообмен не е особено голям в сравнение с този на други държави от ЕС, но непрекъснато се увеличава от края на 90-те с изключение на периода на кризата. Тази положителна тенденция ще продължи  и през следващите години, тъй като ние успяхме да създадем много добра основа за бъдещо развитие. Понастоящем двустранните отношения се задълбочават  и чрез  Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство, и чрез Норвежкия финансов механизъм.  Наблюдава се засилен интерес към икономическите възможности за сътрудничество между Норвегия и България, дължащ се главно на финансовите механизми, но също и на факта, че все повече предприемачи в Норвегия и България осъзнават взаимната полза от такова партньорство. Съществуват незапълнени ниши в българо-норвежките икономически взаимоотношения, което е  добра предпоставка за по-нататъшното двустранно сътрудничество.
        Когато става дума за интереси на норвежките инвеститори, бих желала да посоча, че Норвегия е експерт в областта на енергийната ефективност, зелената икономика и  морската индустрия – важни сектори и за България, където ние можем да допринесем с нашите познания и успехи. Секторът на недвижимите имоти привлече известен брой норвежки инвеститори в България през последните години, но ще бъде по-добре, ако повече норвежки организации се фокусират върху сектори, гарантиращи устойчиво развитие.  Ще се радвам много да видя повече съвместни проекти между норвежки  и български компании както в енергийния сектор, така и в други  области. 

 - Как бихте оценили двустранните отношения? Какво остава да се направи в това направление?
 - Българо-норвежките отношения понастоящем са фокусирани в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Тези два инструмента са главният канал, чрез който Норвегия подкрепя финансово проекти в България -  от културното наследство до енергийната ефективност. Радвам се, че всички проекти, осъществени през 2007–2009 година, доведоха до чудесни и видими резултати и помогнаха на българите да се приобщят към по-старите страни - членки на ЕС. Най-значителните проекти са финансираният от Норвегия Музей за съвременно изкуство в София, възстановяването на Шуменската крепост, центърът за дигитализация на българското писмено наследство в Националната библиотека. Вторият период от нашите програми обхваща времето от 2009–2014 г., надявам се, че в неговите рамки ще се осъществят интересни неща. Повече от 50 хиляди норвежки туристи избират да прекарат летните си ваканции на Черно море всяка година. Някои закупиха къща в България като втора резиденция. Това води към много трайни връзки между норвежци и българи.

 - Има много българи, които работят в Норвегия. Как са приети те в обществото?
 - Много български музиканти се заселиха в Норвегия преди 1989-а. Те са много талантливи, бързо се интегрираха в обществото и са високоценени. През последните години имаше и прилив на български лекари и медицински сестри в Норвегия. Това е лошо за България, но е чудесна възможност за самите медици. Норвежкият трудов пазар е открит, има много работни места, достъпни за български граждани. Българите са трудолюбиви, заслужават доверие.  Бих желала да благодаря на онези от тях, които активно допринасят за норвежката икономика.   
 
 - Какво ще сложите в куфарите, преди да напуснете България?
 - Освен добрите спомени ще взема със себе си дискове с българска музика, не само фолклор, но и популярна музика. Много се интересувам от изкуство, бях удивена от майсторството на българските художници между двете войни. Ще отнеса няколко картини, които ще ми напомнят за България и за моите приятели тук. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: