Контролът на престъпни елементи върху обществения сектор не е разбит

Мониторинговият доклад на Европейската комисия за България "е доста негативен, защото показва, че е свършена много работа, но понякога това е под формата на дублиращи се или противоречащи си нови законови текстове и нови институции. Създавани бяха институции, които се оказа, че са неподходящи, после бяха заменяни от нови, които не показаха никакви резултати. Общото заключение, което може да се направи за България, е, че се върши много работа, но е налице много малко напредък срещу престъпността". Това коментира в интервю Бриджит Чернота, която водеше преговорите за присъединяването ни към ЕС, пред БНР в четвъртък. Според нея не е особено полезно да се сравняват докладите за България и Румъния – единствените две страни в ЕС, подложени на наблюдение в областта на правосъдието и вътрешния ред. "Ако се съсредоточим върху постиженията на България за 5 години и дали тя е напреднала достатъчно, отговорът категорично е не. Няма чак такова значение дали българският доклад е по-мек от румънския. В Румъния политическата ситуация стана много деликатна и нестабилна, което определи драматичното й изоставане и различното отношение на ЕК. Това няма как да важи за България, защото премиерът и президентът са от една и съща партия и политическата обстановка е стабилна", коментира Бриджит Чернота. "За България като че ли нещата продължават в обичайния ритъм и решението да няма междинни доклади за мен е просто признание, че ходът на реформите в страната е много бавен. Аз лично бих го определила като прекалено бавен, дори болезнено бавен", подчерта Чернота. По проблемите със съдебната реформа и борбата с корупцията и престъпността не е работено с години или е работено вяло и колебливо в миналото, посочи Чернота и добави, че затова е много трудно да се определят първопричините им. Шепа престъпници или корумпирани политици и държавни служители правят несправедлив живота на куп хора, затова и докладът очертава дълбоката взаимовръзка между престъпниците и корумпираните служители, магистрати и политици, както и влиянието и дори контролът на престъпни елементи върху обществения сектор. Докато тези връзки не бъдат разбити, в докладите ще продължава да пише, че няма значим напредък, каза още Бриджит Чернота. Тя коментира и отказът на ЕС да приеме България и Румъния в Шенгенската зона. "Проблемът е в доверието в хората, а не във внедряването на нов софтуер. Докладът меко казано не дава гаранции на останалите страни, че тяхната конфиденциална информация ще е в сигурни ръце", каза тя. Бриджит Чернота не се ангажира с прогноза до кога ще продължи мониторингът върху България, но каза, че вече е по-малко оптимист отколкото преди 5 години. "Струва ми се, че по някои проблеми няма развитие, защото ЕК няма механизъм за наказания и санкции, които да се използват като допълнение към писането на годишни доклади. Така можем да се окажем в ситуация още 5 години да плуваме по течението с надеждата, че нещо ще бъде направено. Според мен има защо европейските институции и конкретно ЕК да помислят какво може да се направи и как трябва да се намесят в страни, които падат под допустимите стандарти по отношение на корупцията, престъпността и върховенството на закона", заяви Бриджит Чернота пред БНР.

Прочети цялата новина

Свързани новини: