Обидно за гражданите

Христо Панев е следовател в следствения отдел на Софийска градска прокуратура и списва собствен блог - http://paragr22.wordpress.com

В държавата, чиято контраразузнавателна служба се занимава не с контраразузнаване, а с подслушване на магистрати и политици. В държавата, чиито управници разглеждат Националната служба за охрана просто като средство за по-бързо придвижване, а служителите в НСО през свободното си време охраняват мафиоти. В държавата, в чиято полиция отдел „Терор” се занимава с разкриване на убийства и отвличания. В държавата, чиято национална служба за борба с организираната престъпност се занимава със защита на авторски права. В държавата, чийто специализиран отряд за борба с тероризма се използва за чисто полицейски цели, а междувременно хората отвлекли автобус се задържат по този начин – да, точно по този начин. В държавата, чието министерство на вътрешните работи има бюджет от един милиард, но няма пари за гориво на патрулните полицейски автомобили. В държавата, чиито разследващи полицаи си купуват сами компютрите, принтерите и консумативите за тях. В държавата, която не намери средства да построи достатъчно съдебни зали за съдиите си, в която съдиите и прокурорите работят в унизителни условия, наблъскани в кабинетите като сардели и заседават в зали били някога сервизни помещения. В държавата, в която право на специален режим на движение имат автомобилите на парламента, а не тези на прокуратурата. В държавата, която изгони унизително всичките си обучени посланици, имали някога връзка с тайните служби. В държавата, която с перверзно задоволство обяви на всеослушание имената на целия си агентурен апарат в страната и зад граница. В държавата, в която разнузнавателните служби се подхвърлят с лека ръка от политиците между Президентството и Министерски съвет. В държавата, която не плаща извънредния труд на полицаите си. В държавата, която не може да се справи не само с организираната престъпност, но и с елементарната битова престъпност. В държавата, в която бездомни кучета убиват хора по улиците на най-големия и град. В държавата, в която записи от специални разузнавателни средства с участието на премиера и текат по медиите. В държавата, която си купи 12 хеликоптера „Кугър”, след това продаде на безценица старите си МИ -17 и МИ-24, защото вече не и трябвали и чак накрая осъзна, че не може да ползва новите за същите цели като старите. В държавата, чиято цяла армия може да се събере на националния стадион и там пак ще останат свободни места. В държавата, която купува безбожно скъпи апартаменти в бивши виетнамски общежития и без да ги ремонтира, настанява в тях свои висши офицери. В държавата, в която никой не знае чий е даден язовир и три институции спорят, твърдейки, че не е техен. В държавата, в която се оказа, че единствената високопроходима пожарогасителна машина е всъщност мостра на един от военните заводи, към която никой така и не е проявил интерес в продължение на десет години. В държавата, която вече два месеца не може да опише щетите от земетресение, в град с 80 хиляди човека население, а междувременно разтресе отново и има нови щети. В държавата, чиито полицаи купуват сами униформите, оръжието и оборудването си. В държавата, която изпада в зимна парализа при 30-сантиметров сняг. В държавата, която похарчи милиони за изграждане на система за ранно оповестяване на бедствия и аварии, но иска да уведомява гражданите си за силата на земетресенията с мегафони на патрулните автомобили – същите, за които няма пари за горива. В държавата, която не намира за нужно да осигури нормално здравеопазване за гражданите си. В държавата, чиито политици са готови да продадат себе си, гражданите и природата за жълти стотинки на корпорациите. В тази държава вчера беше извършен брутален терористичен акт. Не знам дали е логично. Но при всички положения е обидно. Ужасяващо обидно. Не за държавата. А за гражданите. За гражданите, чиято държава допусна да им се случи и това.

Прочети цялата новина

Свързани новини: