Турция и Русия - предпазливите партньори

Ройтерс

Лъскав небостъргач се издига в ултрамодерния финансов център в сърцето на Москва, превръщайки в джуджета куполите на катедрали и бомбастичните сталинистки сгради, символ на това колко далеч е стигнал турският бизнес в бившия си съперник от времето на Студената война.

Отличаващите се построени от Турция кули от стомана и стъкло на “Набережная”, втория по височина небостъргач в Русия, ще послужат като мощен фон на срещата на Владимир Путин с турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в Кремъл, на която ще говорят за бизнес, енергетика и регионална политика.

Проектите на строителната компания “Енка” подчертават стила на Ердоган, една смесица от бизнес и политика, която разшири присъствието на членката на НАТО Турция в Близкия изток, Африка и бившия Съветски съюз, където Русия продължава ревностно да защитава своите интереси.

Турция днес е много по-самоуверена и независима отколкото преди 20 години. Тя иска да бъде не само част от НАТО и водените от Америка съюзи, но също и независим играч в целия регион, заяви Фьодор Лукянов, редактор на списание “Русия в глобалната политика”.

Но регионалните аспирации на Турция в области, в които Москва е чувствителна за своето стихващо влияние, усложниха едни вече сложни взаимоотношения, в които сътрудничеството в търговията и енергийната политика контрастира с конфликтната регионална външна политика.

Турция и Русия си приличат, те имат едни и същи претенции. Психологически Путин и Ердоган се разбират един друг доста добре, но в същото време всичките им интереси не съвпадат. Например, ние виждаме това в Близкия изток, казва Лукянов.

Почти една година след смъртта на руския съюзник Муамар Кадафи в Либия, Москва и Анкара са в дипломатическа битка за съдбата на сирийския президент Башар Асад.

Ердоган, който има снимка от преди антиправителствените бунтове заедно с Асад и неговото семейство във ваканционен курорт, обърна после гръб на бившия си съюзник, призовавайки за неговото отстраняване и приютявайки сирийски бунтовници на своя територия.

Турският гняв се увеличи миналия месец, когато Сирия, получател на руски противовъздушни ситеми, свали турски изтребител с мотив, че бил в нейното въздушно пространство. Инцидентът застави Анкара да призове другите членки на НАТО за консултации за това, което тя нарече “акт на агресия”.

Путин обаче, опасявайки се от повторение на либийския сценарий, продължи да изпраща оръжие на Асад и го защити от по-строги санкции в Съвета за сигурност на ООН. Москва няма да се радва да види последния си бастион в Близкия изток да падне, особено този, който приютява малка военноморска база за поддръжка и ремонт - единствената военноморска база на Русия извън бившия Съветски съюз.

Намеквайки че Ердоган може да се опита да повлияе на позицията на Путин за Сирия, вицепремиерът Бюлент Арънч заяви пред репортери след среща на кабинета в понеделник, че нови едностранни санкции срещу Сирия може да бъдат приети, след като Ердоган се завърне от Москва.

“Мога да кажа уверено, че ще се открият нови хоризонти по този въпрос и в дневния ред ще се появи обсъждането на нови санкции срещу Сирия”, каза пред репортери Арънч след заседанието на правителството.

Русия от своя страна даде ясно да се разбере, че няма планове да подкрепи санкции срещу Асад. Тя подчерта, че няма да се съгласи с преговори, които като предвалително условие поставят неговото оттегляне.

Русия и Турция също осъзнават различията си в Южен Кавказ, където тяхната лоялност съответно към Армения или Азербайджан ги разделят в замразения конфликт за Нагорни Карабах.

Войната между етническите азери и арменците избухна през 1991 г. за предимно арменския регион Нагорни Карабах, който се откъсна от мюсюлманския Азербайджан с подкрепата на християнска Армения, когато Съветският съюз се разпадна преди две десетлетия.

Турция затвори границата си в жест на солидарност с етническите си събратя в Азербайджан по време на конфликта ...

Свързани новини: