Катастрофа за Румъния и обичайни критики за България

"Катастрофа за Румъния и обичайни критики за България", гласи краткият коментар на шефа на базираната в Букурещ Правна програма на фондация "Конрад Аденауер" Торстен Гайслер за съдържанието на последните мониторингови доклади на ЕК за състоянието на румънското и българското правосъдие.   Равносметките за реформите в правосъдието и напредъка в борбата с корупцията и организираната престъпност в България и в Румъния водят до един и същ извод. А той е, че петте години европейско членство са се оказали недостатъчни, за да се запълнят големите дефицити в упражняването на върховенството на закона и в правоприлагането в двете балкански държави.   "Сиамските близнаци" на Балканите   Деветдесет и шест процента от анкетираните граждани и в България, и в Румъния сочат корупцията като най-тежкия проблем пред развитието на своите страни. Още по-страшна обаче е една друга, обща и за двете държави социологическа статистика. Тя сочи, че две трети както от българите, така и от румънците смятат, че от присъединяването на страните им към ЕС насам не е постигнат какъвто и да било напредък в съдебните реформи и в противодействието срещу корупцията и мафията. Според Торстен Гайслер чувствителната разлика в тона на ЕК в петгодишния отчет на изпълнението на ангажиментите на София и Букурещ по механизма за сътрудничество и контрол идва като отзвук от острата политическа криза в Румъния. "Предишните три доклада на Еврокомисията за Румъния бяха по-добри от тези за България, но последните събития в Букурещ поставят остро въпроса доколко въобще може да се говори за респект към върховенството на закона от страна на самото правителство", изтъква германският правист.   Според него България излиза пред Румъния в оценките на Еврокомисията за темпа и посоката на съдебните реформи. За това говорят и оповестените в Брюксел дати за следващите мониторингови доклади – Румъния ще бъде оценена още през декември тази година, докато следващият доклад за България трябва да излезе едва в края на 2013-та година. "Причина за тази новопоявила се разлика в доверието към двете съседки се крие в сериозните съмнения и тревоги за цялостното развитие на ситуацията в Румъния и заради нарушаването на основополагащи принципи на европейското право в тази страна. Несъвместими с тях са атаките срещу румънския Конституционен съд и националния омбудсман", пояснява Гайслер. "Така погледнати, сравненията между България и Румъния определено са в полза на България, констатациите, за която звучат и по-оптимистично, особено в частта за политическата воля на София да се справи с проблемите. И в Брюксел определено очакват към края на 2013-та година страната да успее да достигне целите, заложени в механизма за сътрудничество и развитие", пояснява Гайслер. Ако това стане, ще отпаднат и основанията за мониторинг върху българското правосъдие.   Рибата се вмирисва откъм главата   Според шефа на правната програма на фондация "Аденауер" най-тежки критики в докладите отнасят висшите съдебни съвети в София и Букурещ заради цялостната си дейност и заради непрозрачността при избора на техните членове. И за двете страни се отчита намаляване на дефицита от качествени закони, като в случая основният проблем не е законотворчеството, а прилагането на волята на законодателя в правораздаването – от разследването и разглеждането на делата в съдебната зала до изпълнението на съдебните решения. Експертите на Еврокомисията откриват при наказателните дела много висок процент на оправдателните присъди или на присъди, с които се определят наказания под минимума. Преди пет години в Румъния дялът на оправдателните присъди в решенията на съдилищата е бил 75 на сто, а понастоящем е спаднал на 60 на сто."В случай, че в двете държави изобщо се е стигало до присъди по делата за корупция, наказанията са били много меки и не са съответствали на нанесените от това социално зло вреди", отбелязва в коментара си германският правист.   Организираната престъпност – български специалитет?   "Организираната престъпност е отбелязана като отличителна особеност за България, но справянето с нея е предизвикателство и пред България, и пред Румъния", смята Гайслер. Това социално зло несъмнено има връзка с отчетените и в двете държави високи равнища на разпространение на висшата политическа корупция, със злоупотребите с публични средства и европейски фондове, както и с далаверите около обществените поръчки. "Положителен елемент в българската стратегия за борба с корупцията е създаването на аналитичния център Боркор. Но той все още не работи активно. Все пак България е на път да постигне европейските критерии за правосъдие, докато Румъния пропуска шанса си да направи", резюмира юлските мониторингови доклади шефът на Правната програма на фондация "Аденауер" Торстен Гайслер.

Прочети цялата новина

Свързани новини: