Писателят дипломат Богомил Герасимов: Най-хубавият паметник на Людмила Живкова е в Мексико

Навършват се 31 години от смъртта на Людмила Живкова. В далечната 1981-ва, точно на 21 юли по обяд, БНР съобщава трагичната новина, че председателката на Комитета за култура е починала. И до днес за смъртта и са лансирани различни версии – убийство, самоубийство, намеса на КГБ. Богомил Герасимов, легендарният български посланик в Мексико (1976 – 1982) разбули тайната за смъртта на Людмила в книгата си „Дипломация в зоната на кактуса”, претърпяла две издания. Разговаряме с г-н Герасимов по тази болезнена тема.

Г-н Герасимов, предоставихте на в. „Класа” уникална снимка – много красив паметник на Людмила Живкова, непознат за българския читател. Къде се намира той?
- Паметникът се намира в двора на училище „Людмила Живкова” в Мексико. През септември 2011-та бях отново в Мексико и посетих училището, където съм бил многократно.. Паметникът е малък, изящен, разположен в чудесно поддържана малка градина. Винаги има цветя. А децата от училището и преподавателите тачат името на Людмила, смятайки я за една голяма българка, уважавана по целия свят. Те изтъкват приноса и за движението „Знаме на мира”, като оценяват тази инициатива като изключително интересна и модерна, полезна за подрастващото поколение. Людмила посети за последен път Мексико през март 1981-ва, този факт продължава да бъде споменаван и дискутиран в Мексико. В квартала, ако попитате случаен минувач коя е Людмила Живкова, ще ви каже: „Българка, основателка на движението „Знаме на мира”. Няма да ви говорят нито за социализъм, нито за комунизъм. Мексиканците ценят личността, интелекта. Това ме развълнува още повече, защото у нас, в България, не винаги ценим талантливите хора така, както го правят в други страни.
- Продължават спекулациите около смъртта на Людмила Живкова?
Починала е преди толкова много години! Защо продължават да й ровят костите?, ще попитат някои. Отговорът е прост: Людмила Живкова е забележителна личност, чието място е запазено в българската история. А за големите личности е добре да се знае истината. Не само заради почтеността към историческата наука. Продължавам да твърдя, че Людмила преживя най-голямо разочарование не от приятели и сътрудници, на които разчиташе, а от баща си. И от партийната върхушка, която управляваше България и раболепно се подчиняваше на Москва. От тази отправна точка могат да се търсят причините за смъртта на Людмила. Описал съм го в книгата ми „Дипломация в зоната на кактуса” много подробно.

- Вие сигурен ли сте точно от какво е починала Людмила Живкова? Че е изгълтала опаковка приспивателно, влязла е във ваната с топла вода и там е намерила смъртта си, както пишете в „Дипломация в зоната на кактуса”?
Не съм я видял с очите си нито как се самоубива, нито как някой я прострелва или й сипва отрова в чашата. Но съм убеден, че се е случило точно това – на 20 юли 1981 година. Защото тя умира не на 21 юли, а на 20 юли. Съобщават го по-късно, защото смъртта и е предизвикала паника. За да отпаднат всички съмнения около кончината на Людмила, трябва да се отворят архивите – да се публикуват секретните документи, ако все още има такива, да се изясни защо не е правена аутопсия и по чие нареждане, защо дори е било забранено да се вземат проби от трупа й. И понеже не са взети, да се направи ексхумация. Вероятно в костите и ще се намери и остатък от онова приспивателно, което е погълнала. Тоест да се подходи професионално. За жалост досега ни един държавник не се е разпоредил това да стане, а то зависи и от семейството и. Затова версиите за смъртта на Людмила се множат, а знайни и незнайни писачи търсят съмнително вдъхновение в тази тема. И тя остава забулена в някаква мистериозност, която е вредна. В такава мистериозност са забулени още много факти в нашата история. Та нима знаем всичко за партизанското движение или за събитията на самия 9 септември 1944 година?! Моят покоен баща беше партизанин, споделял ми е факти, за които никой нищо не знае. Мисля, че тепърва ще бъдат изяснявани цели периоди от нашата история.
Били сте скоро в Мексико. Какъв е имиджът на България в тази латиноамериканска страна?

Приятно бях изненадан от дипломата, който ме посрещна при последното ми гостуване там – г-жа Милена Иванова. Била е консул, наложило се е да поеме сама посолството. Изключително подготвен колега, с огромни възможности, с идеи и перспективно мислене. Признавам, почувствах се горд, че такъв професионалист представя България в Мексико. За радост мисията ни в Мексико не бе закрита, както бе предвидено преди време. Министерството на външните работи преразгледа решението си и запази мисията. Тя е изключително важна за връзките ни с Латинска Америка. От няколко месеца в Мексико има и български посланик, от сърце му желая успех. Бях свидетел и участник в сближаването на България и Мексико – две страни, отдалечени на хиляди километри една от друга. А връзките ни бяха едва ли не като между добри съседи. Това приятелство можеше да се превърне в база на изключително полезен за България диалог за отварянето й към Латинска Америка и към света. Точно за това мечтаеше Людмила Живкова. Но хората, които управляваха България по онова време, не прозряха ползата, която щеше да ни донесе това приятелство.
Струва ми се, че тепърва ще се говори за развитието на сътрудничеството между България и Мексико.

Прочети цялата новина

Свързани новини: