В десетката: Да ти избият балансите

Днес се замислих къде е балансът или пък дисбалансът в българската външна политика в тази деликатна част от света Близкия Изток. Както и да го въртиш, нещата здраво са се объркали.

От една страна балансът може да е нездравословен. Т.е., ако дипломацията ни ходи по опънато въже между предимствата ни от членството в ЕС и риска да бъдем идентифицирани като мишена на терористи и близкоизточни режими. Както вчера го определи Джон Бренън.

От друга страна пък балансът може да бъде здравословен, както днес твърди лидерът на ДСБ на Иван Костов. Сиреч страната ни не е трябвало да се меси в сирийския конфликт. И на срещата софийската среща на сирийската опозиция през месец май е трябвало да бъдат поканени представители на другата враждуваща страна – правителството на Башар Асад.

Ха сега де! Ще рече човек, че не сирийският режим, а правителсвото на кралство Лесото заяви публично онзи ден, че ще употреби химическо оръжие в случай на външна намеса. Пак по тази логика преди две години вместо да се чудим каква позиция да заемем можехме да поканим у нас на конференция полковник Кадафи и представители на Либийския национален съвет на бунтовниците.

В случая не мога да не защитя правителството барабар с външния министър Младенов. Конференцията на сирийската опозиция трябваше да бъде организирана точно по този начин и посланикът на Асад трябваше да бъде изгонен.

И всичко щеше да бъде на мястото си, ако не бяхме по балкански повратливи във външната политика. Сиреч, ако не бяхме тръгнали миналата пролет да подписваме споразумения със сирийския режим по време, когато първите изстрели вече трещяха.

Както щеше да бъде добре, ако преди две години премиерът вместо да дава съвети на НАТО, беше направил така, че България да се включи навреме в международната коалиция.

Ето защо, според мен въпросът не е в баланса, както твърди Иван Костов. До скоро си мислех, че балансът между ценностите на обществото, към което принадлежим и тези на накои близкоизточни и съвсем източни режими, вреди само на нашите съюзници.

Сега, след атентата в Бургас, знам, че този баланс застрашава и самите нас.

От блога на Пламен Даракчиев

Прочети цялата новина

Свързани новини: