Яворови дни – 2012: Послеслов след празника

Едва ли ще учудя някого с думите, превърнали се почти в клише, че докосването до голямата Поезия е равнозначно на свещенодействие. Опитвам се да потърся друга дума, по-различна, но все се връщам към първата, богослужебната – свещенодействие… Защото не откривам по-точна, по-изразителна, по-истинна  от нея.  Каквото и да говорим,  поезията винаги е била и ще бъде  тайнство от думи, което  допуска до себе си само посветените, избраните. Онези, които са гладни и жадни за Светлина, за истинското и стойностното. Мястото на поезията не е  по улиците и стъгдите, сред тълпата, а в Храма на Душата. В онзи  Храм, в който се влиза с преклонение, смирение и респект.
Тези мисли вълнуват  съзнанието ми дни след Яворовите празници в нашия град. Винаги е нужно време не само за изразяване, но и за изживяване и съпреживяване на случилото се. Нужно е време да подредиш мислите, душата си и  едва тогава да дадеш оценка  за онова, което се е случило около теб. И с теб.   А то се случи! И не само с  мен – за мнозина то бе  магия, но  от онези, белите, в чийто плен оставаме за цял живот. Тази магия се роди още в религиозния храм със заупокойната молитва за душата на страдалеца  поет. Развълнувани богомолци  му запалиха свещици  с молитва и надежда там, където се е преселила, душата му най-после да е намерила покой.
Съзнанието ми прехвърля всички събития, които се случиха в  тези дни. Фотографска изложба, разкриваща по-малко известни  страни от живота на  революционера поет и голямата му болка, наречена Македония;  документална изложба  с посвещенията на твореца, от фотосите на която  ни гледат  люде, които са  му  били толкова духом близки, и се замислям над думите на Катя Зографова, колко по- значими са родствата не по кръв, а по избор   и  по дух; преклонение пред паметника на поета в Поморие и прекрасно слово на  Мирела Иванова за мисията на Яворов в  историческия и  духовен път на българина, представяне на книги и на документален филм за необикновената, възможна и невъзможна любов на Яворов и Мина и стигна до среднощното четене под звездите – там, до прибоя, край вечните „бездънни” води, които още сънуват сянката на поета … Мало и голямо прелистваше  страниците на Яворовите книги  и със задавен от вълнение глас редеше гениалните му слова. Без коментар, без излишни оценки … Има мигове, в които  някои думи просто трябва да замълчат …

Спектакълът „Нирвана”  на театрална работилница „Сфумато” вълнуващо  ни пренесе в най-черната нощ на Яворов,онази, която завинаги оттласква поета от света на живите, за да го хвърли в бездната на людската омраза и неразбиране. От тази нощ  сенките  в душата на  страдалеца стават по-плътни и по-страшни от всякога … И самотата – по-чудовищна от всякога …

И с цялото си пристрастие на човек, роден  край  любимите скали на поета, и с цялото си сърце на учител, който не ще се умори да повтаря на жадните за знание деца, че литературата е най-великият и истински  вход към човешката душа, се спирам на две от вечерите, когато беше представен спектакълът на  нашето читалище „Просвета 1888 г.” „Яворов – европейският поет на България” и рециталът  конкурс по стихове на гениалния творец.  Спектакълът на  читалищните дейци показа, че традицията, завещана от нашите деди –   да се пази паметта на големия поет, е  силна  и  жива! Режисьорът Георги Къркеланов е потърсил и постигнал онази чудна сплав   между поезия, музика, танц, рисунък  и мултимедия, сплав, която отпраща съзнанието към онези древни времена, когато изкуството е съществувало естествено в неделимо цяло.

Сътворена с професионална вещина, постановката разказва за огъня, любовта  и … за пепелта в душата на големия  поет. Актьорите /някои от тях и невръстни деца/ редяха гениалните стихове  с  нескрита любов и  с трепет и така успяха да предадат на своята публика цялата онази радост – тиха и смирена, от съприкосновението  с духа на големия творец. Удивително е как въпреки многолюдието на сцената режисьорът е успял, със средствата на театралното изкуство, да покаже онази особена самота – нечовешка, желана и нежелана, в която е живеел големият поет. И въжделенията на Яворов – дълбоко човешки, естествени … Не мога да премълча и още едно удовлетворение – от сцената лъхаше  младост, талант,  струеше  красота!  С мълчалива благодарност отправих поглед  към по-старите актьори, виждайки как  дискретно, неусетно и вещо  следят  и направляват спектакъла на сцената, как с любов  водят  младите  колеги  по своите пътеки, откривайки им  чудните хоризонти на изкуството, което се твори тук и сега! Въздъхвам облекчено  – щафетата я има! Значи и бъдеще за  Яворов в духовното време и пространство на Поморие има! Знаците на това бъдеще всеки присъстващ съзря в  онзи особен блясък в очите, с който рецитираха младите актьори от Поморие – блясък на посветените  в тайните и загадките на големия поет! Сърцето ми се пълни с благодарност към културните дейци на нашия град,  с  уважение към мисията, смисъла и волята им да съхраняват литературната традиция такава, каквато са им  я завещали  родителите на тези вълнуващи тържества!

Конкурсът рецитал беше естествен финал на празниците. Ценители на Яворовата поезия  от всички възрасти редяха стиховете на гениалния поет с толкова голямо вълнение, че не може човек да не изтръпне от възторг, че духовността в тези трудни за разбиране времена не е погубена. В последната нощ като финален акорд рецитатори  и музиканти свиха венец на гениалния поет – венец от Любов! Вярвам, че  този венец няма да увехне, докато го има Поморие и докато има почитатели на Яворовата поезия! И докато я  има духовността! Истинската! Онази, която ни връща към вечните национални устои и ни прави народ!

Петя Казакова

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: