Европейският социален модел сплотява срещу кризата

Социалното измерение на Европа често се забравя, но то постоянно и упорито напомня за себе си на всички, които взимат решения. Няма икономически отговор без социален отговор. Няма друг отговор на диференциацията сред европейските икономики след Лисабонския договор, на липсата на  конкурентоспособност, освен “Повече Европа и по-социална Европа”. При условие, че се постигне единодушие по определението, разбира се.

Европейският социален модел - трудов пакт, социален диалог и разпределяне на плодовете на растежа

Европейският социален модел може да се дефинира чрез седем свързани характеристики. Европейските фирми все още се радват на силна фирмена култура с високо равнище на ангажираност и чувство за принадлежност. Наемничеството не се е превърнало в правило и още се наблюдава известна стабилност на екипите, и следователно на компетентностите. Негласен трудов пакт, използван особено в Германия, но често неправилно прилаган другаде, все още е характерен за Европа.

Управлението на работното време отразява повече, отколкото другаде, желанието да се постигне равновесие между професионалния и личния живот, съобразено с начина на живот, нарастващия дял на жените в предприятията, равнището на обществени заведения за отглеждане на малки деца.

Разпределянето на възнагражденията е по-регламентирано, отколкото другаде – поне в сравнение със САЩ или Китай. Това е валидно и във фирмите, и в обществото, и представлява нещо като социален цимент. Европейският модел дълго се характеризираше и с порочен кръг между значителното увеличаване на колективната производителност и по-егалитарна динамика на разпределянето на плодовете на растежа.

Синдикализмът е важен фактор в Европа. А след конгреса в Атина през 2011 г. се появи европейски синдикализъм, със създаването на Европейската профсъюзна конфедерация, Европейската синдикална федерация в сферата на услугите и Индустриалната федерация, която е в процес на създаване. Методите на консултации и преговори също са част от европейския модел: европейските директиви за информацията и консултациите или европейските комитети, а съвсем отскоро и европейските споразумения спомогнаха за пренасянето в европейски мащаб (а по този начин и за сближаването) на националните традиции.

Навсякъде преговорите се водят все повече на фирмено и по-малко на браншово или регионално равнище, а прагматизмът и търсенето на решение “по мярка” за всеки конкретен случай надделяват над идеологията.

И накрая концепцията за мажоритарните споразумения, по дефиниция по-солидни и по-лесни за прилагане, съществуващи в много страни, постепенно се налагат, особено във Франция, където традицията на миноритарните синдикални споразумения беше здраво вкоренена. Трудовото законодателство се развива с времето, чрез закони и преговори, и предлага реални гаранции на работниците. Сложността му може и да създава проблеми на предприятията, но много по-лошо би било
умножаване на трудовите спорове в резултат на дерегулация.

Макар че националните законодателства остават твърде различни, в континентална Европа все пак има обща концепция - за колективна рамка, с относително по-голяма сила от индивидуалния трудов договор. Държавата-провидение с  преразпределящата си роля характеризира в крайна сметка зрелостта на европейските страни.

По-егалитарният, отколкото другаде, подход не се ограничава с предприятията, а важи с пълна сила за социални блага като образование, професионална подготовка или здравеопазване. Въпреки несъвършенствата си, този подход се оказа ефикасен и категорично допринесе за растежа. А сега трябва да допринесе за различен баланс между поколенията.

Нов социален пакт, адаптиран към трайно забавен растеж

Този социален модел отразява също концепция за предприятие (понеже именно оттук тръгва всичко), която е по-скоро индустриална, отколкото финансова. Предприятието е преди всичко човешки колектив, създаващ богатство, а не портфейл с финансови активи на произвола на пазарите.

При все това враждебни сили работят за унищожаването на този модел, освен в Германия, защото отвъд Рейн знаят, че икономическият успех и социалният модел вървят ръка за ръка. Модерният начин на мислене не се заключава в отричане на ценностите ни, а в приспособяването им към други времена.

Глобализацията и кризата ...

Свързани новини: