Кога и защо започна упадъкът на българските медии

Кога българските медии започнаха да ерозират и от коректив по дефиниция на публичните личности и институции се превърнаха в безцеремонни служители на политически и икономически интереси? Време ли е за промяна към по-добро и има ли симптоми за такава промяна?   На такъв тип въпроси за същността и тежките проблеми на българската медийна среда, която е била обект на сериозни външни и вътрешни критики, отговаря проучване на Фондация "Медийна демокрация", оформено в доклад. Той е част от проекта "Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения”.   Проектът се осъществява с подкрепата на Институт "Отворено общество” – София.   В доклада са оформени няколко теми като финансирането на медиите, "пожълтяването" им, национализмът и медиите, социалните въпроси, въпросът за малцинствата, "светските хроники" и т.н. с отделни автори. Отделните теми Mediapool ще представи в следващите дни.   Предлагаме въведението на Орлин Спасов, а целият доклад може да се прочете тук.   През 2011 и 2012 г. медийна среда у нас бе подложена на изключително сериозни критики както от авторитетни международни институции, така и от редица утвърдени български неправителствени организации (1). Именно фактът, че оценките идват не само от многобройни, но и от различни по характер източници, усилва значението на критицизма и елиминира в максимална степен субективния момент в него.   Критическото многогласие по отношение на българските медии произвежда обаче и един непредвиден ефект. Той се изразява в размиване на границите между отделните анализи, в загубата на ясна представа за това кой какво точно казва и каква е относителната тежест на отделните проблеми. Изобилието от критични доклади е категоричен знак за необходимост от сериозни действия за промяна, но в крайна сметка в повечето случаи остава неясно кои са по-дълбоките причини, довели до сегашното състояние на медийната среда.   Обикновено финалният хоризонт на интерпретациите опира, разбира се напълно справедливо, до патологията на взаимодействията между медийни, политически и корпоративни интереси. Тяхното брутално и неприкрито експлициране напоследък се превърна в символ на упадъка на ролята на медиите като морален коректив на действията на публичните личности и институции. Ние бихме искали да надникнем зад това, което се вижда на сцената, да проследим съчетанието между политически, социални, икономически и културни развития, които стоят в основата на неблагоприятните тенденции.   Ето защо екипът на проекта "Застрашените свобода и плурализъм на медиите”, осъществяван от фондация "Медийна демокрация” с подкрепата на Институт "Отворено общество” – София, предлага два нови подхода.   Първо, изработваме "карта” на ключовите проблеми, която ясно илюстрира кои институции върху какво поставят акцент в критиките си и кои са зоните, които акумулират най-много безпокойство.   Картата позволява да се откроят нивата на относителна тежест на отделните проблемни области на основата на методика, която съчетава няколко индикатора: 1) брой критикуващи организации в отделните зони; 2) акценти в критиките при всяка от институциите; 3) импакт фактор на организациите; 4) контекст на изготвяне на отделните доклади (специализирани доклади в областта на медиите или мониторингови доклади с по-широк контекст). Всяка проблемна област е детайлно „разграфена” и показва конкретните дефицити на медийната среда така, както те са посочени от наблюдаващите организации.   Второ, предлагаме коментари на Картата, изготвени от авторитетни експерти. Нашата цел е да отидем отвъд често срещания проектен или НПО-дискурс, отличаващ се със строгост и сухост, и да предложим по-необичайни, по-живи и по възможност по-широки интерпретации на факторите, довели до рязкото задълбочаване на кризата на медийната среда у нас. Защото причините за тази криза обикновено са много по-сложни, отколкото изглеждат, и се дължат на едновременното действие на множество фактори, които при това имат историческа траектория и обикновено ефектът от тях е резултат на постепенни натрупвания на принципа на „китайската капка”.   Ето защо нашият екип си задава по-широк кръг от въпроси. Как, например, желанията и вкусът на публиката повлияха върху цялостното състояние на медийната среда у нас? Има ли връзка между възхода на национализма и упадъка на медийния плурализъм? Как обезсилването на периферната медийна публичност се отрази на случващото се в централните медийни канали и т.н.?   Всеки един от експертите прави своя коментар през специфичен и интересен вход към проблемите. Освен това авторите идентифицират и добавят към Картата факти и развития, които до момента са останали извън радара на докладите, посветени на българските медии.   Въпреки обема и дълбочината на критиките към медийната среда у нас, ние рядко сме били свидетели на конкретни действия за промяна, предприемани от институции или средства за информация. Някои последни развития обаче дават надежда, че възможностите за обратна връзка все пак са налице.   Натрупването на критически анализи съвпадна във времето с разгръщането на важни протестни действия, инициирани от гражданското общество. През 2012 г. протестите около подписването на ACTA и особено около Закона за горите показаха, че неконформистката част от едно ново поколение започва да гледа все по-критично към традиционните медии. За много от представителите на това младо поколение телевизията, радиото и пресата до голяма степен се идентифицират със статуквото.   Така самият статус на медиите като „четвърта власт” се оказа в крайна сметка компрометиран и много от тях започнаха безцеремонно да обслужват политически и икономически интереси. Нещо, което, макар и под друга форма, в крайна сметка казват и докладите на неправителствените организации, анализиращи медийната среда у нас.   Така двата езика, този на младежките протести и този на експертите, се сляха в обща воля за промяна и за повече медийна демокрация. Настоящият доклад присъединява гласа си към тази воля.   (1) По-важните сред тях са: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници.

Прочети цялата новина

Свързани новини: