Затишие пред бира

07/30/12 21:07
(http://e-vestnik.bg/)

Затишие пред бира

Иво Инджев

Не е вярно, че през летните горещини по традиция политиката замира и никъде нищо не се случва. В съседна по география, минало, манталитет, съдба и – често пъти по нещастие- Румъния, “нещо“ се случи.И не какво да е: организираха ялов опит за социалистическо-центристки поврат (или преврат- т.е. не по врат, а по шия) срещу президента Бъсеску, когото на Запад наричат „консервативен“ (каквото и да значи това в страна, в която почти всеки възрастен, живял в епохата на Чаушеску, има повече или по-малко „мръсно минало“).

Да не припомням пък за особено горещи лета, като през 1968 г. с окупацията на Чехословакия от СССР и колониалните му сателити, с бунтовете във Франция, с размириците на антивоенна и расова основа в САЩ- все примери, от чието повторение никой никъде не е застрахован само заради лятната жега.

Политиците може да си отдъхват, но политиката-никога. Защото тя съществува извън тяхната воля, колкото и да се имат за велики инженери на нашето настояще и бъдеще.

Руската поговорка, според която трябва да се гледа двора на съседа, защото заиграе ли там мечката, може да дойде и при теб, е особено валидна за аналогията с Румъния. Защото и тук „зрее“ референдум срещу- на практика- подобен на Бъсеску „консерватор“, за какъвто се представя Борисов.

Зад играта в нашия (заден ) двор руската мечка не само не се крие, но държи да се знае за лятото на нейното недоволство. Тя откровено се зъби чрез мечкоподобните си местни създания, достойни наследници в това отношение на онези, които превърнаха НРБ в толкова образцов резерват на СССР, че дори нямаше нужда от демонстративна съветска въоръжена охрана.

Тукашните надзиратели на Кремъл бяха горди да подчертаят, че и сами могат да смажат всяка съпротива срещу съветския колониализъм. Те и днес почитат като висша своя ценност щръкналия атрибут на колониалното ни изнасилване в центъра на столицата ни, на който има перверзен благодарствен надпис за изнасилването на България, от което се ражда тази робска традиция.

Борисов, за когото в откровените, писани за вътрешно ползване доклади на американските дипломати пише, че „душата му е в Русия“, може много да иска душата му да пребивава в сибирския рай, но това не е достатъчно за руската мечка. Тя иска доказателства.

Ще настоява за референдум дали да построи на всяка цена, дори и поне половината българи да не щат, вече отхвърления след мъчителни страхове и колебания от същия Борисов ядрен руски обект в Белене, замислен като инструмент за увековечаване на руския енергиен диктат в една отделно взета страна от ЕС (почти по Ленин и неговата теория за възможността комунизмът все пак да се наложи в една отделно взета държава, дори това да струва живота на 90 от общо 100 милиона руснаци).

Интересно ще бъде да узнаем как на това ще реагира този път протестната вълна, която толкова много стресна властта с внезапните си акции срещу опасността от посегателства срещу горите. Защото гората е ясна, чиста и свежа кауза.

А ядрената енергетика? Тя „чиста ли е“? Или е чисто и просто политика, смесена със стратегически, екологични и икономически потенциални катастрофи, чиито мащаб е толкова страховит, че не може да бъде обгърнат от погледа на хората, вгледани в дървото, поради което не виждат гората от тези убийствени проблеми?

За момента тази протестна вълна изглежда затихнала, но това прилича на затишие пред… бира.

За тлеещото, трупащото се и вероятно предстоящо да се прояви отново недоволство припомня в свое есе Георги Деянов, чиито текст, свързан с протестите по екологичен повод на „Орлов мост“ в София, публикувах със заглавие Манифеста на протеста. Българският студент от Холандия сега продължава разсъжденията си за недоволството, които той пожела да сподели с читателите на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/30/12 21:07 http://e-vestnik.bg/15257/zatishie-pred-bira/