НЦИОМ: 3 години социологическа мъгла кой поръчва и кой плаща

За три години (от началото на мандата на 41-то Народно събрание) Националният център за общественото мнение (НЦИОМ) е провел над 104 социологически проучвания.

НЦИОМ не желаят да предоставят конкретна информация кой е поръчал изследванията: дали това е ръководството на НС, парламентарна група, парламентарна комисия, народни представители, администрация на НС, нито на кого са предоставени за ползване.

Това става ясно от две последователни запитвания на блога „Отворен парламент-граждански гласове“ и Mediapool.bg по Закона за достъп до обществена информация до ръководството на парламента.

В отговора си от НЦИОМ са описали всички възможни ползватели на техни данни: ръководството на Народното събрание, зам.-председателите на парламентарни групи, постоянните парламентарни комисии, народните представители, министрите от правителството, президента на страната, дирекция „Пресцентър“ на НС, главния прокурор, председателите на КС, ВКС и ВАС, омбудсмана, ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, председателя на БАН, председателя на БСА, шефовете на БТА, БНР и БНТ, Националната библиотека, библиотеката на парламента и медиите.

НЦИОМ няма сайт

Центърът разпространява своите резултати „ под формата на бюлетин“ до „всички адресати на НЦИОМ“.

В отговорите е казано, че: „Бюлетините на НЦИОМ се предоставят и на всички медии, които проявяват интерес към огласяваните данни от дадено проучване“.

От отговорите не става ясно дали ако изследването: „Общественото мнение за СДС и ДСБ“ (проведено през декември 2009 година) е поръчано от парламентарната група на Синята коалиция, то може да се ползва от парламентарната група на ГЕРБ. От написаното от НЦИОМ не става ясно също така дали една парламентарна група може да поръчва прочуване, което да засяга друга или други партии, отбелязва openparliament.net.

„НЦИОМ публикува проучванията си на сайта на парламента“, където ги няма.

Според информацията, предоставена от НЦИОМ освен, че разпращат „всяко“ от изследванията си до всички адресати, те ги публикуват на страницата на Народното събрание. Проверка на блога „Отворен парламент – граждански гласове“ показа обаче, че НЦИОМ са публикували общо 2 от всички 104 социологически изследвания.

Подобен пропуск, може да се тълкува и като нарушение на Правилата за устройството и дейността на Националния център за изследване на общественото мнение, където е записано, че социолозите в тази структура към парламента трябва освен от принципите на научност и достоверност, да се ръководят от принципа за прозрачност.

Финансирането – мистика

Освен принципите, от които би трябвало да се ръководи НЦИОМ, в правилата за дейността на института е записан и начинът на финансиране. Според документа това става с държавни пари, тъй като средствата за НЦИОМ са към бюджета на парламента, както и с приходи от собствена дейност.

От отговора на парламентарната администрация не става ясно кой и кога е възложил поръчки за изследвания на НЦИОМ, нито дали те са включени в списъка, предоставен от тях, както и каква е цената им. В сферата на догадките, остава и разходването на парите, спечелени по договори с външни изпълнители. От справка с публичния регистър в Сметната палата (отразяващ финансирането на предизборните кампании и кои социологически и рекламни агенции са били ангажирани) е видно, че НЦИОМ е реализирал изследвания по поръчка на ГЕРБ за местните и президентските избори през 2011 г.

НЦИОМ е част от програма за връзка с избирателите

За последните три години, НЦИОМ е провел 5 изследвания на нагласите, свързани с промени в изборното законодателство, но нито едно от тях не е цитирано на заседание на правната комисия в парламента и не е използвано публично като аргумент за една или друга законодателна идея, отнасяща се до изборните правила.

След като се влагат публични средства, е интересно да се разбере, какви са резултатите от изследванията, посветени обществените нагласи по теми, свързани с изборното законодателство и как тези резултати се отнасят към изработения с толкова скандали и противоречия между политическите сили Изборен кодекс .

Какво са установили т.нар. ретроспективен бюлетин за обществените нагласи по въпроси, свързани с изборното законодателство, обхващащ 15 годишен период (от 1994 г. до 2009 г.) и проучването на обществените нагласи за промени в изборното законодателство, проведено през юни 2010 г. – ние не знаем. Нито можем да се ползваме от тези данни, защото, както е посочено в отговора на НЦИОМ: „ Коментари и анализи по данни от проведените от НЦИОМ социологически проучвания се правят единствено от експертите на центъра. НЦИОМ не разполага с „каталог“ на проведените проучвания…“, от който може да се избере и ползва проучване от заинтересовани страни, извън парламента.

Интересни за публиката и анализаторите биха били резултатите от национално представително проучване на тема: „Обществено мнение за изборното законодателство“ от октомври 2010 г., експертен анализ, посветен на общественото мнение за някои от идеите в законопроекта за нов Изборен кодекс, също от октомври 2010 г., както и какво установява проучването на обществените нагласи за предварителна регистрация на гласоподаватели, направено през юли 2011 г.

Държавните социолози – 15 на брой

От отговора на НЦИОМ става ясно още, че в структурата на центъра работят 15 щатни служителя, чиято квалификация е в съответствие с изискванията за заеманата от тях длъжност. „Служителите на НЦИОМ са социолози, икономисти и математик-статисти“. Заплатата им се формира по неясно какви „вътрешни актове“, одобрени от председателя на Народното събрание.

Според предоставените данни щатните служители на НЦИОМ получават месечно възнаграждение между 677 и 1200 лева. Не е ясно дали те вземат бонуси, след „частните поръчки“, които извършва НЦИОМ.

Остава неясно и с какви нещатни бройки разполага центърът, за да може да проведе над 104 социологически изследвания за три години.

Прочети цялата новина

Свързани новини: