Какво каза от чужбина Мит Ромни на избирателите си

Обиколката на Мит Ромни в чужбина е до голяма степен продължение на предизборната му кампания у дома. Той иска да покаже на американците, че е уважаван по света, а с избора си на държави да подчертае кои за него са важните точки във външната му политика.

Във Великобритания той искаше да намекне, че президентът Обама - човекът, който махна бюста на Уинстън Чърчил от Белия дом и нарече Фолклендските острови “Малвински” - е занемарил или навредил на специалната връзка САЩ-Великобритания. Той може също да е възприел британската част от обиколката си като полезна за него при изтъкване на заслугите му като успешен организатор на предишна олимпиада - зимната в Солт Лейк сити през 2002 г.

Полша ще му даде възможността да застане на това, което той приема като фронтовата линия срещу Русия, която определи като “геополитически враг номер едно на САЩ”. В Израел със странно двусмислената формулировка, че ще “уважи” евентуално израелско решение да нападне Иран, той се доближи опасно много до недипломатичност в опита си да демонстрира, че Америка под негово президентско управление отново ще е най-твърд и непоколебим съюзник.

Думите на Ромни в чужбина всъщност са насочени към американците у дома, но обиколката му все пак поражда размишления що за президент би бил той за света. Съдейки по изявата му в Лондон - такъв, който е способен да каже или направи каквото не трябва от гледна точка на етикета. А и още преди да отиде в Израел екипът му вече объркаха нещата с предложение там да се организира мероприятие за набиране на средства в ден на пости. Сега те промениха датата на събитието. Така че стилът е недоизгладен; а как стоят нещата със съдържанието?

Ромни е толкова хлъзгав тип, че е трудно да се прецени кое от външнополитическите изказвания би било приложено на практика ако стане президент - ако въобще има такова.

Би ли провокирал съзнателно Владимир Путин - лидер, който освен, че е естествено войнствен смята, че противопоставянето на САЩ помага за поддържане на рейтинга му у дома? И дали би изпълнил заплахата си да “преразгледа” договора за съкращаване на стратегическите оръжия? Това би бил много контрапродуктивен курс, но Ромни е казал, че ще следва именно него.

Би ли се конфронтирал с Китай за валутата, търговията и Южнокитайско море и евентуално добавил масло в огъня като достави нови оръжия на Тайван? Това би било също толкова глупаво, обаче Ромни е правил изказвания в този смисъл.

Би ли наложил допълнителни санкции на Иран и докарал твърдата си позиция към Техеран до война, както един от външнополитическите му съветници Джон Болтън почти заяви, че може да е нужно? Нападение над Иран би имало неизмерими последствия, но едно ще е сигурно - повечето от тях ще са лоши или повече от лоши.

Би ли премахнал графика на Обама за изтегляне на войските от Афганистан, както той каза, че може да направи след като го преразгледа, или дори настоял да се задържат войски в Ирак? Това би разрушило консенсуса, че е време и двете страни да вървят по своя път, за добро или зло, след приключване на американската намеса.

Решението на Ромни да пренесе кампанията си в чужбина е неохотно признание към Обама, чиято обиколка на чуждестранни столици през юли 2008 г. показа на американците, че той е човек, който може да обърне тенденцията на упадък в американския престиж и влияние от управлението на Джордж Буш. След нея американците нямаха съмнение кой кандидат за най-високия им пост иска светът в огромното си мнозинство.

Ромни едва ли може да очаква подобен резултат. Обама разочарова световните си “избиратели”, но има разлика между разочарование и бедствието, към което сочи реториката на Ромни.

Ограниченията на същинската власт и здравият разум, който на моменти се долавя между “показванията на мускули” може би означават, че Ромни, ако спечели, може и да се окаже поносим лидер. Трудно е обаче да сме сигурни.

Още по темата: Ромни подкрепи израелската позиция към Иран

При посещението на републиканския кандидат за президент на САЩ Мит Ромни в Израел той подкрепи позицията на еврейската държава против Иран. “Ромни подкрепя израелската позиция към заплахата от ядрен Иран”, е заглавието на вестник “Ню Йорк таймс”.

Мит Ромни заяви, че усилията да се попречи на Иран да се сдобие с ядрен капацитет трябва да са с “най-високият приоритет в националната сигурност” на САЩ и подчерта, че “никой вариант не трябва да се изключва” при това усилие, пише вестникът.

Мит Ромни енергично се намеси в дипломатическата задънена улица, като призова САЩ и Израел да използват “всякакви мерки” в усилията да се попречи на Иран да развие ядрени оръжия, пише вестник “Вашингтон пост”.

В реч в Ерусалим Ромни заяви, че САЩ ще подкрепят усилията на Израел да се защити - принцип, който се споделя и от президента Обама. Най-вероятният кандидат на републиканците за президент на САЩ не стигна дотам да заяви, че би подкрепил едностранен военен удар на Израел срещу Иран, за да попречи на Техеран да се сдобие с ядрен капацитет, макар че негов високопоставен съветник каза, че той ще уважи правото на Израел да предприеме подобни действия, отбелязва вестникът.

Подкрепяйки сравнението на израелския премиер Бенямин Нетаняху между ядрен Иран и холокоста, Ромни заяви: “Виждали сме ужасите на историята. Няма да стоим безучастно и да гледаме как те се повтарят.”

Той осъди иранския режим като “радикална теокрация” и заяви, че Иран е “водещата държава спонсор на тероризма и най-дестабилизиращата нация в свята”. “Имаме дълг и морален императив да попречим на иранските лидери да се сдобият със средствата да осъществят зловредните си намерения”, добави той.

Преди речта му негов високопоставен сътрудник заяви, че Ромни ще подкрепи едностранни военни действия на Израел срещу иранските ядрени обекти. “Ако Израел трябва да предприеме самостоятелни действия с цел да възпре Иран от придобиването на такъв капацитет, губернаторът би уважил това решение”, каза старши сътрудникът на Ромни за националната сигурност Дан Синър пред репортери, отбелязва “Гардиън”.

Мит Ромни почти наруши неписаното правило да не се критикува политиката на президента на САЩ при изказвания в чужбина като намекна, че критиките на президента Барак Обама към строежа на еврейски селища на Западния бряг носи полза на враговете на Израел, пише вестник “Дейли телеграф”. “Дипломатическо разграничаване одързостява враговете на Израел”, каза той.

Ромни предизвика допълнителни спорове, като нарече Ерусалим “столицата на Израел” - статут, който не е признат от САЩ или от друга държава, тъй като към източната част на града имат претенции и палестинците. Високопоставен палестински официален представител заяви, че това изказване вреди на интересите на САЩ в Близкия изток, отбелязва вестникът.

Усилията на Ромни да привлече гласовете на американските еврейски избиратели не постигат особен успех според неотдавнашно допитване. По негови данни 68 процента от американските евреи подкрепят Обама, а 25 процента - републиканския кандидат, пише “Гардиън”.

Макар и това да е спад спрямо 75-те процента, които гласуваха за Обама на изборите през 2008 г., тези данни показват и спад в подкрепата за Ромни спрямо допитване на “Галъп” от юни, в което 29 процента от еврейския вот в САЩ отиваше при републиканеца, а 64 процента - при Обама, отбелязва вестникът.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: