Последните часове от живота на Мерилин Монро

5 август 1962. 00.30 ч. Асистентката се буди и забелязва светлина под вратата на стаята на Мерилин. Чука, отговор няма. Ключът не е в ключалката. Обажда се на д-р Грийнсън, който идва веднага. От прозореца вижда актрисата, просната в леглото неподвижна. Чупи стъклото и влиза. Намира я мъртва.
03.40 ч. Официален час за смъртта на Мерилин според смъртния акт.
04.25 ч. Опити за реанимация и очакване да се получи разрешение от филмовата компания Fox да бъде огласена смъртта.
04.45 ч. Влиза сержант Кмеманс, който е бил дежурен и записва какво е видял в стаята. Казва, че не е открил барбитурати и че по трупа са се появили смъртни петна.
От 5.00 до 7.00 ч. Местната полиция си води бележки и прави снимки 07.00 Съдията разрешава трупът да бъде изнесен. 10.00 ч. Начало на аутопсията.

50 години след смъртта на холивудската легенда Мерилин Монро няма яснота кой е нейният убиец. Мафията ли стои зад смъртта на актрисата и любимка на народа и американските управляващи? Или дългите ръце на семейство Кенеди?
Когато мъртвото тяло на поп иконата е намерено в дома й на 5 август 1962 година, логичната версия е, че става дума за самоубийство. Тогава тя тежко изживява връзките си с президента Джон Кенеди и брат му Робърт, наричан Боби. До леглото й са намерени приспивателни, което води до заключението, че Мерилин е починала от предозиране. На тази въдица не се хваща разследващият автор Дарвин Портър, който издаде цяла книга, посветена на кончината на Монро.
Джон Кенеди също е поддържал близки отношения с подземния бос – двамата имали обща любовница, а Джанкана помагал на Кенеди в „купуването на гласове”.
Портър стига и по-далеч в разкритията – мафия и ЦРУ дори работили заедно срещу американските врагове. В конспирацията, разбира се, има място и за Мерилин – тя трябвало да съблазни съветският лидер Никита Хрушчов и да отрови Фидел Кастро.
Личен приятел на актрисата, той твърди, че смъртта й е поръчана и подготвена от мафиота Сам Джанкана.
Часове преди секссимволът да напусне земния си път в къщата й се отбил Робърт Кенеди. След като Мерилин влиза в интимни отношения с президента Джон Кенеди, той моли брат си да се погрижи за нея.
Боби хлътва до уши в изкусителната блондинка и й заявява, че ще напусне жена си заради нея. След това внезапно прекъсна връзка с нея. По това време звездата вече има проблеми с алкохола и наркотиците.
Съкрушена и изоставена, красивата актриса решила да свика пресконференция, на която да разкрие любовните си афери. Освен това, Монро щяла да разкрие и мафиота Джанкана, с чиято дясна ръка също се била забъркала. Книгата твърди, че мафията лансирала Джийн в Холивуд. В замяна на това бъдещата звезда трябвало да прелъстява големи полици, за да бъдат изнудвани от подземния свят.
Доста хора са имали мотив да убият Мерилин, казва писателят пред „Мирър”. Той е склонен да вярва, че Боби Кедени решил да очисти Мерилин, поради което наема мафията.
Портър се запознава с Мерилин, когато тя е още модел на бельо. Още тогава тя не разбирала, че се е захванала с „лоши момчета”.

Коя е тя?
"...Понякога се натъжавам, защото бих желала да срещна някого, който да ме приеме такава, каквато съм. Приятно е да караш хората да бленуват, но ти се иска да те приемат заради самата теб."
Истинското й име е Норма Джийн, родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. В хаотичния, смутен и объркан живот на Монро се откриват раните от детството: лишена от баща, а майка й я изоставя в сиропиталище, където израства. На шестнадесет години се омъжва, за да се спаси от там. "Семейството" й се състои от луди, ловци на щастие (майката, дядото и бабата за определени периоди са били в психиатрични заведения) и бягащи от задълженията си съпрузи.

Сцена от "Всичко за Ева". С участието на Бет Дейвис, Мерилин Монро и Джордж Сандърс. Снимка: Allstar/Cinetext
Дебютът й в киното е във филма "Писта хей!" (1948 г.), последван от други малки роли, докато не печели признание с изпълнението си в "Асфалтова джунгла" (1950 г.) и "Всичко за Ева" (1950).
Първите два филма, които трябва да изградят идола на Мерилин Монро, са "Ниагара" и "Господата предпочитат блондинки" - актрисата със завладяващо остроумие и чар изиграва ролята на малката глупачка: "Аз съм такава, каквато си ме представяте вие", казва тя с намигване, "защото ако съм само такава, мога да се преборя с живота". През 1953 г. в Уилшър тиътър е премиерата на комедията "Как да се ожениш за милионер". Според Монро това е най-хубавият ден в живота й, но това е и денят на ръкополагане на един нов символ.

Филмите, които снима през периода 1953-1962 г. са само единадесет, но те утвърждават нейната неповторимост.

Със своята жизненост, освободена от всички задръжки на времето, Монро разкъсва клишето на ролята, рамките на епохата и на екрана. Централна тема в Холивуд на 50-те години е противоречието между чувственост и морал и то е олицитворено в образа на Мерилин Монро. Вероятно Холивуд за последен път влага цялата си мощ и пищност за изграждането на мита-образ. Притегателната сила на Мерилин Монро идва от едва забележимото леко несъвпадение на наложения модел с реалната личност. Тя винаги е мечтала да бъде не звезда, а "голяма истинска актриса".

Най-известната сцена от "Проклетите седем години" (The Seven Year Itch), реж. Били Уайлдър. 1955
Жадна за признание на актьорските си способности, тя учи актьорско майсторство в Ню Йорк под ръководството на Лий Страсбърг: "След Артър Милър, Ли Страсбърг е вероятно този, който най-много промени живота ми. Но хората предпочитат да виждат в мен фриволна старлетка, секси и глупава". Завръща се пред камерата, за да играе в по-сериозни филми, въпреки че филмовата индустрия определя желанието й да изпълнява драматични роли като нарушение на правилата. Следват: "Автобусна спирка" (1956 г.), "Принцът и гърлата" (1957 г.) с Лорънс Оливие, "Някои го предпочитат горещо" (1959 г.) и "Непригодните"(1961 г.), чийто сценарий Артър Милър пише специално за нея.
Интимният живот на Монро е широко известен на публиката. За девет месеца през 1954 г. е омъжена за бейзболната звезда Джо Ди Маджо. През периода 1956 - 61 г. неин съпруг е носителят на Пулицър, драматургът Артър Милър. Скандалът винаги я съпътства. Нейната ранна смърт от свръхдоза приспивателни предизвиква шок в целия свят. Съществуват странни обстоятелства и факти, които придават тайнственост на смъртта й;, но в крайна сметка митът си остава непоклатим. Мерилин остава блондинката в бяла рокля, онази която винаги ще съблазнява и ще продължава да се движи пред камерата, шепнейки "пу пу пиду" на живота и смъртта.
Модата се мени, идолите идват и си отиват, но класата на Мерилин остава, защото може би тя е последната голяма холивудска легенда. След смъртта си се превъща в знак на своето време, в един от най-красноречивите символи на Америка.

Портрети на Мерилин Монро, 1962 г. Анди Уорхол
Създават се филми и биографични книги за нея (около 50). Свидетели сме на безчислени фотоси, постери, всевъзможни дребни предмети на бита, статуетки, тексилни щампи, откъдето настойчиво се усмихва измисленият образ на секссимвол с полуотворени устни.
Митът Монро нахлува и в изобразителното изкуство. С четка я пресъздават художниците Салвадор Дали, Вилем де Коонинг и Робърт Раушенбърг. През 1962 г., вероятно в резултат на знаменателна грешка, Уорхол превръща една доста обикновена нейна снимка в символ на масовата култура. Превръща образа и в идол, обгръщайки баналната снимка на актрисата с изкуствена, стерилна усмивка със златен варак, който придава на иконите свръхестествено въздействие. Две години след смъртта й Ричард Хамилтън създава "монтажа" - "Моята Мерилин".

Истинската същност на Мерилин Монро разкрива интервюто й пред сп. "Лайф" - два дни преди смъртта - думи на една звезда на ръба на нервна криза, зад които прозира болка и отчаяние, търсене на спокойствието като спасителен изход, и стотиците снимки на Милтън Грейн - "официални" или предназначени за "тесен кръг". Образът на Мерилин е абсолютно чист - без ореол и без отблясъци.

Прочети цялата новина

Свързани новини: