Да не бягаме от дебата за шистовия газ

Енергийният свят преживява мини-революция. В САЩ тя е нещо повече: добивът на шистов газ в Америка е голям икономически и стратегически скок. Европейските подпочвени пластове без съмнение не са толкова богати, но Старият континент не може да не си зададе въпроса: наистина ли трябва априори да се откаже от този източник?

Да започнем със САЩ. Те може би са в навечерието на нов етап на растеж, както в началото на 90-те години, когато интернет революцията откри златно десетилетие. Със сигурност след кризата през 2008 г., Америка възстанови преди Европа надеждността на банките си.

Сега, когато е в зората на благоприятен период, Америка дължи това на добива на неконвенционални петрол и газ. И това е напук на природозащитниците, но с помощта на федералното правителство. Защото американските петролни компании усвоиха до съвършенство техниката за хидравлично разбиване. Те позволяват добива на шистов газ, който коренно промени енергийния баланс на страната.

За няколко години САЩ се превърнаха в един от най-големите производители на газ в света. До 2020 г. те ще бъдат нетни износители на енергия. Зависимостта им от вносния петрол не спира да намалява, както и цените на електроенергия. Редица промишлени предприятия започнаха да се местят в Америка, за да се възползват от ниските цени на енергията. Американският търговски баланс се подобрява, а доларът се засилва.

Много научни проучвания дават предупредителен сигнал. Хидравличното разбиване е опасно за природата и човека. Всъщност Вашингтон подготвя по-строги правила за добиване на шистов газ.

Барак Обама изтъква, че САЩ са лидери в тази сфера и затова ще успеят да намерят “подходящи” техники за разбиване. Удобен или уместен аргумент?

Европа няма да избяга от този дебат. А той не е само икономически и стратегически. Той е философски, морален, политически. Дебат за рисковете от нововъведенията, за доверието в технологичния напредък, какъвто се водеше и по време на индустриалната революция.

Европейският съюз няма категорична позиция. Някои от страните членки, онези, които са се освободили от съветското иго през 1989 г., искат да се освободят от зависимостта си от руския газ. Такъв е случаят с Унгария и Полша.

Франция има принципна позиция, припомнена на 20 юли от министърката на екологията Делфин Бато: хидравличното разбиване е забранено в страната, тъй като се смята за много опасно.

Но как да трупаме знания, да изобретяваме и да напредваме, след като дори проучванията са забранени? Аргументите на учените са сериозни, тези на петролните компании също.

Този въпрос не може да бъде отбягван. Макар и да не е приоритетен, той трябва да бъде включен в дебата за енергийния преход във Франция през есента.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: