Осемте опашки на гущера

На критиките от чужбина срещу пълзящото влошаване на медийната среда в България властта отговаря с… галопираща агресия по овладяване на нови и територии на малкото оцеляващо доскоро критично слово. Прави го по-малко демонстративно, опаковайки с банкноти копитата си, за да приглуши чаткането по провинциалния ни калдъръм. Но който има уши - чува.

Чу се наскоро за поглъщането на два влиятелни регионални вестника от същия медиен октопод на управляващите, който те наследиха като плячка от предишните си конкуренти в битката за върха на държавата. Къде се е чуло и видяло октопод да чатка с копита, ще рече някой! Обаче се чува. И се вижда.

В никоя друга област на тоталния контрол, към който се стреми ГЕРБ, бруталността на този нагон не се вижда и не шумоли толкова явно. Работата на медиите, все пак, е да се виждат и чуват. И не е необходимо човек да разполага с някакви споделени тайни на задкулисието, за да чуе марша на тези четири чифта ботуши.

С влиянието си в днешно време октоподът вече се е разпрострял повече от пипалата на аналогичната групировка „Мултигруп“ от периода на първоначалното награбване на капитала.Сега просто наблюдаваме безпомощно вторичното му разпределение в пералнята „България“.

Гущерът „Мултигруп“, преди да получи отпор от сменената след граждански протести власт през 1997 г., се опита да избяга от публичната представа за себе си чрез обещание да скъса опашката на лошия си имидж на всеядно влечуго.

В статия, написана от младия Георги Кадиев (бъдеща звезда на БСП), но подписана от главата на лакомото влечуго Илия Павлов, тази претенция не случайно се появи в органа на столетницата в. „Дума“.

Това подчертаваше важността на заявката пред тогавашните раздавачи на порциите на пропаганда в кухнята за бедни. Била им е бедна обаче фантазията да си представят прераждането на гущера в октопод.

Какво трябва да се случи с тези осем пъти повече „опашки“, които има днешният октопод? Нима само нови граждански протести могат да променят нещо в триумфалния марш на мекотелото с твърдата ръка върху юздите?

Пипалата му вече тихомълком се промъкнаха и в подмолите на морето от информация в интернет. Критичността на много от големите сайтове, които си позволяваха критични публикации и заглавия, се спихва неусетно (за не много внимателните потребители на критика срещу опасната претенция за всемогъщество на управляващите).

Като много внимателен потребител на информацията и коментарите в интернет обаче мога да ви уверя, че и в тази последна крепост на журналистическата независимост в България е постигнат желаният от октопода поврат не само чрез премълчаване кривиците на правата линия на Партията, но вече и с откровени подмазвачески публикации и заглавия.

Територията на доскоро опозиционното журналистическо писане срещу претенцията за безгрешност на ГЕРБ тихо е прекопана в „тиражни“ сайтове и там вече растат само типичните за медиите на октопода жизнерадостни бурени на похвалите към успехите на държавата, на която ни призовават да помагаме и да спрем да „мърморим“ - или да не му „ядем кокалите“ , както лично ме призова по телефона премиерът Борисов.

И понеже това е „малко“, дори и карикатурите громят враговете на статуквото в духа на социалистическата сатира срещу „тунеядците“.

Вече можете да се насладите и на графичното изражение на помислите на властелина на държавата, изобразени по следния начин: грамаден пожарникар, чийто прототип може да бъде разпознат и в гръб, призовава с маркуч в ръка грозно човече да му помага да гаси пожара. Обаче гадното човече, което носи две тенекии, му отговаря с мазна усмивка, че предпочита с тях да си прави зимнина.

Горе-долу по този начин са рисували еврейските бакали в нацистка Германия, а ...

Свързани новини: