Коя е Сара или за “Момичето на френския лейтенант”

08/07/12 22:10
(http://e-vestnik.bg/)

Коя е Сара или за “Момичето на френския лейтенант”

Мерил Стрийп в “Жената на френския лейтенант”

Този роман е едно трайно приключение. Не само за читателите, които непрекъснато го преоткриват, но и за съзвездието актьори в прекрасната му екранна версия от началото на 80-те години на миналия век, както и за създателите и изпълнителите на театралната постановка от 2006 г. Това е и поредната литературна загадка, подарена на света от един неуморно любопитен писател, за да държи в напрежение мислите на поколение след поколение нови и нови почитатели.

Всъщност за тази книга Джон Фаулз признава, че му е най-любимата от всички, и то защото най-силно го е изненадала. Тя е нещо като холограма на творческото му съзнание, в която героите се движат непредвидимо по индивидуалните си траектории, а той се промъква между тях, но повече да ги наблюдава, отколкото да ги насочва. Докато накрая всички се озовават пред три възможни финала и ги изиграват докрай… заедно с вече задъхания и недоумяващ читател.

Интересно, че романът, написан през 60-те години на миналия век и пропит с бохемските бунтарски идеи на онова време, се появява на български почти две десетилетия по-късно, когато свободният дух не може повече да бъде държан затворен в бутилка. А сега, във века на електронната култура, по литературните форуми млади хора все още питат „Коя е Сара? Откъде идва?“ – и я вписват в ситуациите и дилемите на своето модерно време.

Колкото е изненадващ в своето разнообразно творчество, толкова и заобичван е Джон Фаулз от всеки, който влезе в съприкосновение с неговите светове – същински лабиринти на човешките състояния (the human condition – както се казва в хуманитаристиката).

Може би той печели читателите си с това, че не заема класическата позиция на всезнаещия писател, не се прави на съдник, нито си позволява да иронизира или да разкрива със сарказъм човешки слабости и постъпки, както се надпреварваха да правят мнозина от позабравените му вече съвременници.

Чужд на сюрреализъм и други модни тенденции, той създава нещо като словесни клипове на поредици от случки с хора, търсещи или попадащи в ситуации, в които им става съучастник и се опитва да се вмести в тяхната гледна точка, а не да им налага своята.

Това му повеляват убежденията на екзистенциалист, който не отрича философските пристрастия на другите, така както „не може да се откаже никому да живее в една или друга къща, а и не могат да се отрекат някои удобства или красиви кътчета на всяка от тези къщи…“.

За Фаулз екзистенциализмът е „покана постоянно да се преразглежда мотивацията“ за едно или друго действие, да се преценява всяка ситуация според мотивите за участие в нея. Защото всяка отделна личност трябва да има правото да избира – колкото често иска – дали да принадлежи (или не) към някакъв организиран обществен ред (към какъвто е по принцип враждебно настроен точно този писател).

Но привилегията да правиш избор и да владееш собствения си живот е нещо, за което човек трябва да се подготвя, да се учи. „Екзистенциалната воля за свободен избор възпитава у индивида интелектуалната тревожност, която му помага да осъзнае необходимостта да се научи да подбира житейския си път… А за да се чувствам свободен самият аз, трябва да дам свобода и на Чарлз, и на Тина, и на Сара, дори на ужасната мисис Поултни.“

Именно свободата на избора е – според мен – ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/07/12 22:10 http://e-vestnik.bg/15330/koya-e-sara-ili-za-momicheto-na-frenskiya-leytenant/