Парите за болни бездомници отиват за премии в министерство

Още по темата:

• Доброволци във Facebook спасиха бездомник с гангрена
• Бивш зам.-социален министър виновен за IntegrateMangali

„Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се”. Този абсурден соцлозунг, споменат в книга на Илф и Петров, е реалност за болните бездомници в България.

От пет години съществува целеви фонд за лечение на бедните без здравни осигуровки, който почти не се използва, защото е доста сложно да се получат пари от там, особено за един клошар.

Доказателство за този абсурд е историята на 54-годишния Венцислав Ласков, която OFFNews.bg първи разказа. Преди два дни – на 7 август, той беше приет в Пета градска болница в София за ампутация на крак с тежка гангрена, но не след намеса на социалните служби, а след акция във Facebook.

Всяка година от 2007 г. насам Агенцията за социално подпомагане (АСП) получава целева субсидия през бюджета на социалното министерство за лечението на бедните без здравни осигуровки. В началото субсидията е около 5 млн. лв., но за последните две години е 2.5 млн. лв.

Досега цялата сума не е похарчена по предназначение нито веднъж при положение, че хората, които имат нужда от лечение, но не са осигурени и не могат да си го платят, са хиляди. През 2009 г. са платени на болниците само около 240 хил. лв., през 2010 г. – 500 хил. лв. и за миналата година са достигнали малко над 900 хил. лв.

Неизползваните пари, тъй като са целева субсидия, остават в социалното министерство, а не се връщат в държавния бюджет. Неусвоените пари от фонда се преразпределя по преценка и с подписа на Тотю Младенов и най-вероятно отиват за бонуси в министерството и в АСП. 

И не е чудно, че не се усвояват тези пари, като се има предвид каква е процедурата, за да получи един клошар или наистина крайно беден човек, помощ за лечение в болница. 

Първият ангажимент е на болницата – да уведоми бездомния си пациент, че има възможност да подаде декларация за помощ от фонда за лечение на бедни.

За да се стигне до попълване на декларацията обаче пациентът трябва да име ЕГН и постоянен адрес, а 54-годишният Ласков, не само няма постоянен адрес, защото живее на улицата, но няма дори и лична карта. Вероятно това е причината преди време „Пирогов“ да го изгони и да му откаже лечение. 

Декларацията съдържа следните 7 точки: 

1. Не съм здравно осигурен при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване.

2. Нямам доходи.

3. Нямам вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност да надхвърля 500 лв.

4. Не притежавам движима и недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите за обичайно потребление.

5. Не съм сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане.

6. Не съм прехвърлял жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последната една година.

7. Не съм прехвърлял чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последната една година.

 

Преди година от социалното министерство се похвалиха, че значително са облекчили достъпа до помощ от целевия фонд като са намалили от 5 на 1 година срока, в който кандидатите трябва да не са прехвърляли или продавали жилищен, вилен, селскостопански или горски имот.

С промените на критериите за достъп отпадна и ограничението хората да не са пътували извън страната в последните 12 месеца, но не защото социалното министерство се сети, че е безумно това ограничение, а защото ги заставиха от ЕС, тъй като не отговаря на европейските принципи в областта на свободното движение на хора.

На въпрос на OFFNews.bg в отдел „Социално подпомагане“ на АСП как може да се помогне на хората без лична карат и постоянен адрес, оттам обясниха, че имат програма, по която помагат на такива хора да си извадят лична карта.

Наскоро обаче омбудсманът на държавата Константин Пенчев изпрати препоръки на социалния министър Тотю Младенов относно програмата в помощ на хората без лична карта, които гласяха:

„Първо, издадените по този начин указания свеждат до минимум възможността за приложение на чл. 16а от ППЗСП до една единствена хипотеза, а именно – издаването на лична карта „за първи път“. В случая е важно да се отбележи, че издаването на първа лична карта на лица от 14- до 16-годишна възраст е безплатно.

Второ, с указанията си изпълнителният директор на АСП, извън неговите правомощия, дописва правилника, като създава допълнителни ограничения за приложението на чл. 16а от ППЗСП и лишава гражданите от възможността да ползват целевата помощ за издаване на лична карта“.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: