08/13/12 21:30
(http://e-vestnik.bg/)

Български загадки: Защо не спасиха Левски?

Залавянето на Левски. Худ. Борис Ангелушев (1963)

След залавянето на Васил Левски се раждат няколко български легенди. Едната е, че той е можел да бъде освободен, друга – че е предаден от поп Кръстю, трета – че турците не са знаели кого са арестували и до Търново арестантът е конвоиран само от три заптиета, колкото по това време била цялата турска полиция на Ловеч. Всички тези красиви измислици тръгват веднага след Освобождението от спомени на хора, посветени на революционното дело, но били недостатъчно край Апостола в последните му дни, които и не са знаели намеренията на турските власти относно това къде ще бъде откаран плененият Васил Левски.

И както в голяма част от мемоарите дори и днес, то целта е да изтъкнат собствената си жертвоготовност за това как са били посветени във всички дела и как са били готови да проявят безпримерно геройство, но все нещо в последния момент осуетявало намеренията им. А истината е, че след залавянето му Левски едва ли е можел да бъде спасен. След обира на Арабаконашката хазна през 1872 г. организаторът Димитър Общи е заловен и започва да издава всичко, което знае на турската полиция. Тя разполага със снимка на Левски, предприема извънредни мерки само и само да го залови и дори хваща един лъже Левски, който се оказал турчин и скоро бил освободен.

Какво всъщност се случва в последните дни на Апостола? Обирът на 22 септември в Арабаконак заварва Левски в Южна България. В първите дни на декември той вече е в Чирпан. Там в дома на Димитър Митовски се среща с дейците на местния революционен комитет и домакинът му показва документ, че турското правителство е разпратило из цяла България телеграма, с която обещава 20 000 гроша на онзи, който донесе главата на Левски.

В Пловдив за секретната депеша най-напред научава ковчежникът на конака Тодор Кесяков. Той веднага съобщава на хора от революционните комитети в Чирпан, Пловдив и Стара Загора, като очаква, че някои от тях ще се срещнат с Апостола и ще го предупредят за надвисналата опасност. На срещата в Чирпан домакинът на тайната сбирка Митовски започва именно с обещаната от турците награда. Това не прави никакво впечатление на Левски и вместо да обсъжда своята безопасност, той започва вдъхновено да говори, че за да се освободи България, народът не трябва да чака помощ от вън, а „да се облегне на своите мощни плещи и крака, да грабне оръжието и да извоюва своето освобождение и своята независимост…“ Така го описва Иван Андонов, присъствал на тази сбирка, и допълва, че изричайки тези думи „от тих и хладнокръвен човек, той се обърна на разярен лъв.“

След това Левски обяснява, че ще замине през Балкана към Троян и Ловеч, защото оттам трябвало да прибере някои книжа и след това ще отиде в Румъния. Домакинът Митовски започва да го убеждава да отложи пътуването, понеже имало опасност да го заловят. Най-добре било да зимува в Пловдивско, където никой нямало да го търси, и да тръгне напролет. Апостола остава непреклонен и заминава същата нощ към Балкана.

По Рождество Христово Левски е в Ловеч. Там си уговаря срещи с местните революционери, включително и с поп Кръстю. Той също има да му дава някакви документи, но казва, че ще му ги предаде на Къкринското ханче. Двамата си определят среща. На 27 декември към 4 часа следобед Левски тръгва към Къкрина със сподвижника си Никола Бакърджията. По пътя за селото срещат две турски заптиета, които пазят моста над Осъм. Те ги спират и ги питат кои са и накъде са тръгнали=

Левски отговаря, ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване