Щастливият живот на трафикантите на антики в Пакистан

Франс прес

Когато се оказал затънал в дългове преди 30 години, пакистанецът Заман Хан известно време мислел да се самоубие. Накрая предпочел да изравя и изнася нелегално антики - доходоносен трафик, който го превръща в милионер.

В началото ставало дума за обикновена семейна караница. Заплашен от братовчедите си след спор за земя, Заман трябвало да вземе на заем 1,7 милиона рупии около 15 000 евро , за да купи оръжие и муниции.

Но много бързо неговите кредитори започнали да си искат обратно дължимото. Изпаднал в депресия, задушен от данъците, Заман, както твърди, бил спасен благодарение на идея, подхвърлена му от негов приятел.

Последният го отвел на исторически обект в бившето царство Гандхара, простирало се из земите на днешния Източен Афганистан и Северозападен Пакистан между 100 и 1100 година от н. е. Заман и неговият приятел изравят 18 части от древни статуи, които продават после за около 2 милиона рупии 17 000 евро .

Две посещения на този обект и Хан прякор, който Заман използва подобно на останалите иманяри, с които разговаряхме събрал достатъчно пари, за да изплати дълговете си и да финансира продължаването на семейната война.

Тридесет години по-късно той е начело на доходоносния незаконен трафик на археологически съкровища, по-специално на гандхараски археологически съкровища, към Тайланд, Европа и Америка.

“Спечелих милиони рупии десетки хиляди евро благодарение на този бизнес”, разказва той, заобиколен от десетина въоръжени мъже в къщата си в Чарсада, на 130 километра от пакистанската столица Исламабад. Това е истинско богатство в една страна, в която средната основна заплата се върти около 10 000 рупии 87 евро .

Десет хиляди рупии - точно това е сумата, която дава Заман на местните полицаи, преди да започне да копае на даден обект в търсене на антики. После той им доплаща на ден по 1000 рупии.

След това Заман продава находките си на агенти от Пешавар, главния град в Северозападен Пакистан. “Те ги продават на свой ред на посредници, които ги изнасят в Тайланд”, разказва той. За да пуснат в обръщение стоките в Пакистан, трафикантите използват жени, защото полицаите не ги претърсват по принцип на контролните пунктове.

Друг трафикант на антики Раджа Джавед разказва, че е от 20 години в този бизнес и продава находките си в Пешавар, Тайланд и Япония. “Продал съм стотици предмети, струващи милиони рупии”, разказва той, докато стои във вилата си, разположена на няколко метра от музея в Таксила, прочут гандхараски обект близо до Исламабад.

Имението му, простиращо се на половин хектар, включва градини и няколко сгради. Върху главната от тях се издига купол, който напомня тези на гробниците на владетелите от моголската епоха 1526-1857 г. и на суфистите, обявени за светци.

“Продадох поне 20 големи статуи на буда между 40 и 80 килограма всяка една за 20 000 долара, посочва той. Според Джавед трафикът на антики не трябва да се смята за престъпление и правителството трябва да ги купува на пазарни цени.

Пакистанските закони забраняват по принцип преместването или продажбата на статуи, бижута, златни монети или други антики, дори и от частни лица, които ги намерят в дома си. “Те са собственост също на правителството”, посочва Мемудул Хасан, служител в Държавната археологическа служба.

“Всяко преместване или незаконна продажба се наказва с пет години затвор или с глоба до 500 000 рупии 4300 евро , а понякога и с двете наведнъж”, допълва той. Всички тези капани иманярите могат да избегнат, ако имат добри връзки.

“На пазара на бижута в Пешавар една монета се продава до 10 милиона рупии 87 000 евро според качеството, възрастта и типа”, обяснява главното лице за ...

Свързани новини: